— Добре, че имаме късмет — засмях се в отговор. — Как е той?
Друидка ни направи път да влезем.
— Добре. След като се събуди, веднага се опита да избяга.
— От такава красива жена? — изуми се Чез, оглеждайки обстановката. — Глупак.
Я, друидките все още можели да се изчервяват. Или Мелисия не беше на чак толкова много години, че да е забравила как се прави.
— Мелисия, а как стоят нещата с магическите му способности? — нетърпеливо зададе Алиса най-щекотливия въпрос.
— Засега не са се възстановили — веднага понижи глас друидката. — Опитайте се да не засягате тази тема пред него, Невил е много разстроен по този повод.
Разбирах го. Всеки един от нас би бил нервен на негово място.
— И кога ще се възстанови? — продължи да настоява вампирката.
— Днес, утре, след седмица… не знам, и никой не може да каже. „Прегарянето“ е напълно неизследвано явление — каза друидката и рязко смени темата: — А вие не сте първите посетители днес.
По тона й веднага разбрах, че се е случило нещо сериозно.
— Кой друг?
— Същите плъхове, за които ми разказвахте.
Значи аз и Невил сме целта им! Така си и мислех.
— Отблъснахте ли ги?
— Без особени трудности — увери ни Мелисия. — И получих много материал за изследване.
Ако са ги нападнали толкова плъхове, колкото имаше и при Прокълнатата къща, то материалът наистина ще е повече от достатъчен. Само не разбирах защо плъховете нападнаха Прокълнатата къща и квартала на друидите, а не докосваха обикновените хора… Или грешах? Богатото семейство Крей го намериха слугите, но кой ще намери обикновените хора, убити в собствения им дом?
Мелисия ни заведе в хола.
— Вече изследвах плъховете и сега със сигурност мога да кажа — в тях наистина са се вселили паразити!
— Кой би си помислил — Чез се засмя. — Това дори и аз го знам, а напоследък така се получава, че всичко научавам последен.
Алиса кимна в съгласие и ми хвърли изразителен поглед. Сякаш аз криех от тях… е, не всичко, а само някои детайли.
— Това е невероятно — продължи друидката, без да обръща внимание на думите на Чез. — И не само това, те имат разум! Разбира се, не като човек, но все пак. Може и да греша…
Когато някой говори така, започвам да се изнервям. Тази фраза обикновено предхожда най-неочаквани предположения, които често са близо до истината.
… но според мен тези паразити са създадени изкуствено.
Веднага си спомних първия сън за Съществото. Майсторите в него говореха за някакви експерименти… Може би те са създали тези гадини в някаква лаборатория. Само не беше ясно дали тези Майстори са членове на „Децата на дракона“ или не. Разбирах, че тайното общество преследва собствените си цели, които нямат нищо общо с политиката на Академията…
— Напълно възможно е да са програмирани на определен модел на поведение.
И отново на помощ дойдоха моите сънища. Мислите на плъховете от мазето бяха пределно ясни — да унищожат всеки, които ги е видял. Освен това, днешните мъртъвци не обръщаха никакво внимание на Девлин и нападаха само мен. Значи те имаха памет и избираха жертвите си по определен принцип.
— Така си и мислех — казах аз тихо.
— Каза ли нещо? — отвлечено попита друидката.
— Не му обръщай внимание — обади се Чез. — Той често си говори сам.
— Стига — махнах с ръка и се обърнах към друидката: — Точно такова нападение плъховете извършиха и над къщата ни. По всяка вероятност са търсели мен и Невил.
— Досетих се — кимна тя. — Очевидно тези паразити могат да обменят мисли. Или да общуват…
— Това не е всичко — прекъснах аз Мелисия. — Както предполагахме, паразитите наистина се вселяват в хората, днес се сблъсках с двама от тези ходещи мъртъвци. Ето още едно потвърждение на догадките ни — те нападаха само мен, въпреки че в стаята беше и офицер Девлин, тоест тези гадини искаха само мен.
— Това не е добре — тихо каза Чез.
— Имам подозрение, че извършените през тази нощ атаки над Прокълнатата къща и общността на друидите са свързани — плъховете са искали мен и Невил — продължих аз. — Вярвам, че Съществото не обича да оставя излишни свидетели, каквито се оказахме аз и Викерс-старши. И още нещо — силно се опасявам, че плъховете могат да заразят целия град…
— Не — поклати глава друидката. — Плъховете не могат да заразят никого. Защото паразитите не се размножават. Веднъж вселили се в плъх или човек, те се срастват с нервната му система. Така че единствения приносител на заразата е Съществото. То се явява като ферма за производство на пищящите паразити…