Явно Чез беше вдъхнал голямо доверие на техномаговете, за да станат толкова щедри откъм нововъведения. От друга страна, за тях това беше чудесен начин да тестват готовите си заклинания.
— Прекрасни са — изрази нашата обща реакция Невил. — Само не съм сигурен, че ще могат да се пригодят към нас.
— Хайде, няма да са ни излишни — засмя се Алиса. — Хей! Внимавай!
Наив беше взел медальона от Чез и веднага реши да види огъня на дракона. В резултат вампирката едва не се лиши от прекрасната си черна коса.
— Дай ми го! — Чез грабна медальона от Викерс-младши и го подаде на брат му. — Огънят не е играчка за деца.
И казва това на нашето „огнено момче“?
Ние с Алиса се спогледахме и се разсмяхме.
— Добре де — изчерви се Наив. — Аз случайно…
— Както обикновено — подкачих го аз.
— Кой го казва — сръга ме с лакът Алиса.
Да, тук ме хвана натясно.
Невил седна удобно на леглото и завъртя медальона в ръце.
— Алиса, Чез и Зак вече разказаха за своите приключения, сега е твой ред.
Вампирката прокара ръка през пострадалата си коса и дълбоко въздъхна.
— Моите новини не са толкова вълнуващи, колкото на Зак, и не толкова интересни, колкото на Чез. Работата е там, че в това село, където намерих момчето на готвача… живее много странен млад мъж…
— Зак, тя се запозна с ново гадже — многозначително изграчи Чез. — Ще трябва аз да се разправя с него в името на бъдещото ви семейно благополучие.
Алиса едва не се задави от възмущение. Усещайки, че може да се стигне до използване на заклинания, Невил удари символичен шамар по врата на Чез.
— Като не те питат, не се обаждай.
Вампирката заплаши с юмрук приятеля ми и продължи:
— Казва се Стил.
Действие 4
Стил. Приятно момче. Ние с него заедно постъпихме в Академията на занаятите и учихме в една група. Там, където се появеше голата му глава, винаги се чуваше смях. Освен това Стил беше най-силният ученик в Огнения факултет и дори участва в двубоите. До последния момент го считах за наистина приятно момче. Но после стана ясно, че той е шпионин на Шатерския халифат и такъв човек като Стил изобщо не съществува. Просто психоматрица, която е използвал шпионинът, за да проникне в Академията. Естествено, за това е била измислена обаятелна личност, непредизвикваща ни най-малко подозрение. Само по щастлива случайност успях да го разкрия. Той беше заловен и ние не знаехме нищо за по-нанатъшната му съдба. До този момент.
— Сигурна ли си? — Невил скочи на леглото.
— Това е невъзможно! — възкликна Чез. — След всичко, което се случи, просто не биха го пуснали жив от Академията.
Благоразумно реших да запазя мълчание, търпеливо чакайки по-нататъшни обяснения.
— Отначало аз също не повярвах на очите си — съгласи се Алиса. — И точно затова, натъквайки се на него още вчера, аз не ви казах. Днес специално се върнах в селото и дори се опитах да поговоря с него. Мога да кажа със сигурност — това наистина е Стил… но само отчасти.
— Отчасти? — попитах аз.
— Главата е на Стил, а тялото — на куче? — предположи Чез.
Алиса го погледна укорително.
— Намери време да се шегуваш.
Моят приятел послушно млъкна.
— Външно наистина е Стил — продължи вампирката — но отвътре… е просто едно хлапе. Или на езика Чез — недоразвит. Той наскоро се появил в селото. Дошъл незнайно откъде целият мръсен и изтощен. Семейството на ковача съжалили глупака и го подслонили, и сега той живее с тях, носи вода, грижи се за градината, като цяло, върши прости работи.
Това просто не ми го побираше главата. Нима Майсторите са прочистили мозъка му и просто са го изхвърлили на улицата?!
— И как говори с него? Той спомни ли си за теб? — нетърпеливо попита Невил.
— Какво да говоря? — избухна Алиса. — Та той две думи не може да каже! Просто тъпо изпълнява всичко, което му кажат. Ходи нагоре-надолу с отсъстващо изражение, а лигите му текат!
Така. Може би Алиса наистина беше права, просто са му изтрили цялата памет и са го превърнали в дете. Разбира се, това е по-добре, отколкото направо да го убият… но от всемогъщите Майстори такова нещо не очаквах. Все пак, това е нечовешко…
— Какъв ужас — за първи път се чу гласа на Наив, много точно изразяващ отношението на всички ни към ситуацията.
Замълчахме за малко, смилайки информацията и най-вече, чудейки се как да приемем всичко това. Стил беше добър човек, но това беше само една психоматрица, самият шпионин сигурно е бил голяма гадина.
— Какво мислите за това? — попита Алиса след известно време.
— Нямам думи, само емоции — каза Невил. — И далеч не са положителни.