— И аз — съгласих се. — Освен, че в паметта ми са още пресни спомените за веселяка, който сега се е превърнал в пълен идиот, имам и смътно подозрение… че нещо подобно може да се случи, или вече се е случило, и с други неугодни за Академията хора.
— Някак си не е патриотично — изкоментира изказването ми Чез.
— Но пък е по същество — отрязах го аз.
Настроението на всички ни се развали окончателно и безвъзвратно. Затова когато Мелисия влезе в стаята и ни покани на масата, ние почти не реагирахме.
— Какво сте увесили носове? — изненада се друидката.
— По-добре не питай — вяло отговори Невил. — Впрочем по-късно, като дойдем на себе си, към теб ще имам няколко въпроса, свързани с лечението на хора.
Вместо обещаните разхладителни напитки ни чакаше горещо „као“. Доста скъпо удоволствие, между другото. Много ободрява и тонизира. В Лита сутрин го пият всички уважаващи себе си семейства, но в Пограничните райони да срещнеш такъв лукс си е малко неочаквано.
— Откъде такъв разкош? — изненада се Чез, наливайки си трета поредна чаша.
— За някои е разкош, а за други е най-обичайна напитка от листата на дървото, което расте точно под прозореца — засмя се друидката.
На Чез очите му светнаха.
— Хей, можеш да направиш собствен бизнес с продажба на „као“!
— Да — още повече се развесели Мелисия. — Между другото, във вашата градина също растат няколко дървета. Всичко, което ти трябва, е да се научиш правилно да вариш напитката.
— Няма да е трудно — уверено каза Чез. — Още тази вечер ще пробвам… ти само ми посочи дървото, за да не сваря нещо друго.
Прекарахме си чудесно шестимата. Шегувахме се, приказвахме, но без да засягаме нашите проблеми. Уви, след известно време проблемите сами напомниха за себе си.
— Стражите ей сега ще дойдат — изведнъж каза друидката. — Охранителят съобщи, че току-що са минали покрай него.
— Вероятно носят… материала за научни изследвания — предложих аз и едва тогава схванах смисъла на фразата.
Охранителят съобщи? Телепатично? Значи те действително могат да предават мисли от разстояние. Четох за това, но не смеех да питам самите друиди… А дали могат да четат чужди мисли? Непременно трябва да попитам Мелисия.
Друидката стана от масата.
— Ще отида да видя.
— Идвам с теб — бързо казах аз и обясних на приятелите си: — Ако с тях е Девлин, трябва да поговоря с него.
— Нямам никакво желание да гледам какво са донесли — намръщи се Чез. — Така че оставам тук да изпия още една-две чашки от тази прекрасна напитка…
Останалите се съгласиха с него.
Е, очевидно само на мен не ми действат мъртъвците. Незнайно защо… А останалите — слабаци!
В двора ни очакваше самият офицер Девлин.
— Моите уважения — поздрави той Мелисия. — Хората ми вече внесоха носилката под надзора на вашия охранител.
— Знам — кимна Мелисия. — А защо носилката е само една? Чух за две… носилки.
Девлин се смути.
— Ами… знаете ли, когато сложихме единият от труповете в колата… той изгоря.
Не ги ли предупредих, че мъртвите не трябва да се показват на слънце? Май не!
— Грешката е моя — признах вината си. — Забравих да ви предупредя…
— Няма проблем. След всичко, което се случи в онази стая… аз също бих забравил. — Девлин се намръщи. — Още дълго ще сънувам кошмари…
— Убиецът още не е убит — казах аз. — Така че напълно е възможно кошмарите тепърва да предстоят… при това наяве.
Девлин се ококори срещу мен.
— А… защо… още не е убит? Искаше да кажеш, че още не е задържан?
— Е, не — ние с Мелисия се спогледахме. — Този убиец не е толкова лесен за убиване, да не говорим да бъде задържан.
— Нищо не разбирам — призна Девлин.
Помислих малко и стигнах до извода, че на този полицай можем да разкрием цялата картинка.
— Влез, ще ти обясним всичко, и ти обещавам, че след нашите разкази ще сънуваш кошмари до края на живота си…
Почерпихме Девлин с „као“ и му разказахме цялата истина за паразитите, плъховете и Съществото. Отначало полицаят просто не можеше да повярва, но фактите говореха сами за себе си — Девлин със собствените си очи беше видял ходещите мъртъвци и пищящите паразити.
След като обсъдихме всичко случило се да този момент, пристъпихме към бъдещите си действия. И тогава Девлин даде една проста идея, за които никой от нас не беше се сетил вече няколко дни. Не, няколко пъти я споменавахме, но някак си между другото… Може би защото още от началото се бяхме настроили, че групата ни е сама в този град срещу всички. А нали освен нас в Крайдол имаше още един Патрул!
— Виждал ли си ги? — попита Чез. — От кой факултет са?