— Наив!
Късно. Огненото момче отново излезе напред с неговата разрушителна Огнена топка. Добре, че вампирът не избягна топката, която летеше точно към жертвата му, а просто я отклони настрани.
— Махни се — извикахме заедно с Чез.
Наив наведе глава и послушно отстъпи зад гърбовете ни… Добре, че не запали топката зад гърбовете ни.
Вампирът много удобно излезе на алеята и аз успях да го затворя в сферичен Въздушен щит.
— Сега ще отговориш на всички мои въпроси — казах му аз.
Вампирът дори не ме удостои с отговор, просто удари право в невидимото поле. Въздушният щит се пръсна, сякаш го удариха не с юмрук, а най-малко с чук.
Чез вече беше подготвил няколко Огнени птици, правилно предполагайки, че без самонасочващи се заклинания няма да минем при бой с вампир. Алиса също правеше някакво заклинание, а аз… аз какво? Размишлявах над това какво да правя? Е, докато размишлявах, направих няколко Въздушни щита между нас и вампира. Основната особеност на тези заклинания сега беше в наша полза — те лесно пропускаха енергийни атаки, но физически тяхното преодоляване не беше толкова лесно… ако, разбира се, не си вампир от клана Сеон. Този подлец с лекота разбиваше Въздушните ми щитове един по един, при това небрежно отскачаше от Огнените птици и Ледените стрели — ето какво е майсторила Алиса. Колко сме ограничени, нищо ново… с целия ни арсенал вампирът се справяше без особени проблеми. Само да можеше количеството да премине в качество…
Мислите бавно се въртяха в главата ми, а тялото действаше. Или не беше тялото? Какво в нас отговаря за сплитането на енергийните модели? Душата? Дракон знае…
— Може ли аз? — плахо предложи Наив, поглеждайки зад гърба ми.
— Не!
Вампирът изведнъж спря да разбива Въздушните щитове и много странно размаха ръце пред себе си.
— Лягай! — заповяда Алиса.
Ние с Чез послушно рухнахме на земята, но Викерс младши се засуети.
С крайчеца на окото си забелязах как над главата ми проблесна странен блясък.
Когато се обърнах, Наив го нямаше. Енергийният удар на вампира го беше отнесъл.
— Това е! — гневно извика Чез. — Сега ще си го получиш!
Той разпери ръце настрани и, не повярвах на очите си, пръстите му се покриха със скреж! А след това във вампира се удари син лъч.
— Получи се! — радостно извика Чез. — Аз го замразих!
В действителност беше го замразил само частично — вампирът се беше прикрил с ръка и сега размахваше заледения си крайник.
Аз продължавах да хвърлям Въздушни щитове към вампира, за да не може да напусне бойното поле или да дойде твърде близо до нас, а Алиса го атакуваше с всички известни й заклинания. Като резултат вампирът остана в моите шитове и нямаше никаква възможност да избяга, но пък нямаше и никакво намерение да се предава. Сега всичко се решаваше от издръжливостта — който се умореше по-рано, той щеше да загуби.
— Толкова ли ти е трудно да поговориш с нас? — обърнах се към вампира, опитвайки се да надвикам воя на огнените заклинания.
— Майната ти! — не много учтиво отговори вампирът, отбивайки със здравата си ръка поредната огнена птица на Чез. — Ще ти извия врата, сополанко!
— По-добре мисли за твоя врат! — ядосах се аз.
Ще ти дам аз един сополанко!
Вампирът, разбира се, беше бързак, но как ще се спаси от стотици Въздушни копия? Мисля, че зрелището си заслужава гледането. Дръж се, зъбати ми приятелю.
Създадох Копийния си щит, който толкова ми помогна в битката с ходещи мъртъвци. Само да не закача някой друг.
— Алиса, Чез, внимавайте, сега ще сваля всички Въздушни щитове — предупредих приятелите си. — Отдръпнете се!
И отново сработи отработената в стотици учебни двубои реакция. Приятелите ми реагираха на моите думи автоматично, без да задават въпроси. И тогава аз изстрелях във вампира десетки Въздушни копия.
Трябва да призная, че вампирът от Бойния клан показа истинска класа. Той се движеше с чудовищна скорост, превръщайки се в размазана сянка. И може би щеше да се измъкне невредим, ако не бях повторил заклинанието си. От втория облак копия не можа да се спаси. Също като мъртъвците, той застина в нелепа поза, закован от тънките Въздушни копия към стената на къщата. Аз бях поразен от две неща: първо — той не успя да се спаси само от няколко копия, и второ — на местата, където беше прободен, нямаше кръв! Очевидно вампирът така добре контролираше тялото си, че не позволяваше да изтече нито капка от ценната течност.
— Браво, Зак — възхити се Чез. — Прикова го като пеперуда.