Да, и най-учудващото беше, че всичките ми заклинания се получиха. Дали ми се връщаше някогашната координация или просто от страх, но всичките ми сплитания ставаха удивително точни.
— Ще те докопам! — злобно извика вампирът, напразно опитвайки да се освободи.
Обърнах се да потърся Алиса, но тя вече беше притичала до падналия Наив.
— Надявам се, че всичко с него е наред — изграчи Чез, последявайки погледа ми, и размаха юмрук към вампира. — Иначе ще те направим на парчета, зъбатко! Виж го ти, решил да ни напада, ще ти покажа аз как да уважаваш Патрула…
И Чез се впусна в дълга тирада, в която подробно обясняваше какво и как ще направи на вампира в случай… във всеки случай. А Сеонецът беше принуден да слуша всичко това, защото не можеше да помръдне ни ръка, ни крак.
— Сега нека да поговорим — прекъснах аз потока ругатни на Чез. — Много лошо поведение имаш, приятел, но сега ще говорим за друго. Разкажи ни за черното Същество. Какво отношение имате вие към него?
Вампирът спря с опитите да се освободи и учудено се втренчи в мен.
— За какво изобщо говориш?
— За Съществото, разпространяващо паразити — вече не толкова уверено повторих аз. — Един от вас обикаля из града и събира главите на заразените хора. Нагъл също като теб, в сив плащ, на ръст малко по-нисък.
— Стига си отричал — подхвана го Чез. — По-добре отговаряй на въпросите, че може да се ядосаме.
Вампирът се задърпа още по-силно.
— Вие май съвсем сте полудели, а? Освен мен в това градче ловуват само още два вампира от клана Сеон и те са женски! На никой от нас никога и през ум няма да му мине да колекционира човешки глави! А единствените същества и паразити, които съм виждал днес, стоят сега пред мен!
Ние с Чез се спогледахме.
— И не си наясно с факта, че черното Същество с пищящи пръсти заразява плъхове и хора?
— Луди! — извика вампирът. — Нима вече подбират ненормални за Майстори? Или разумът ви е напуснал след обучението?
— Да, ей сега целият ще те превърна в буца лед — обеща му Чез.
Вампирът оголи зъби.
— По-добре да се превърна в лед, отколкото да слушам глупостите ви!
— Млъквай — тихо заповядах аз. — Повиси тук, докато решим какво да правим с теб.
Периодично поглеждайки към вампира — да не би да избяга, ние с Чез отидохме при Алиса и Наив. Викерс-младши седеше на тротоара и отблъскваше първата помощ на Алиса, изразяваща се в лечебни шамари.
— Вече дойдох на себе си, дойдох! — мърмореше пострадалия.
— Как си, добре ли си? — попита Чез, хвърляйки подигравателен поглед към вампирката. — Или тя ще те довърши?
Алиса му хвърли не предвещаващ нищо добро поглед.
— Сеонецът го удари не с обикновен Въздушен юмрук — обясни тя. — Това нещо изкарва цялата сила на човека.
Наив поклати глава.
— Това е за човека, а аз съм бъдещ Майстор. Не трябва да показвам слабост — той се опита да се изправи, но не успя.
Не трябвало да показва слабост… май все пак е вредно да чете всички тези глупави книги.
— Почини си — посъветва го Алиса. — След малко слабостта ще отмине… отчасти. Е, с наша помощ ще се добереш до къщата.
— Много ме успокои — изръмжа Викерс-младши.
— Добре, какво ще правим със сеонеца? — попита Чез. — Алиса, представяш ли си, нищо не е чувал за никакво Същество. Освен това, онзи гад, който ме държа с главата надолу на покрива, също не съществува. Или изобщо не е той, а тя.
— Чух — кимна вампирката. — А сигурни ли сте, че вампирът не лъже?
О, да, тя имаше удивителен вампирски слух… между другото, и сеонецът също!
Направих за всеки случай една Завеса на мълчанието, да не ни слуша вампирът.
— Сеонецът така ругаеше, че не вярвам да лъже — казах аз.
Алиса ме погледна насмешливо.
— Хайде де! Изненадана съм от твоята наивност, вампирите могат да изиграят каквото си поискат, затова са вампири — играчи, актьори, с неуравновесена психика. Сега той може да каже едно, а след това нещо съвсем друго.
Чез се усмихна ехидно.
— Но ти, приятелко, също си вампир.
— Аз съм съвсем различна — вирна нос Алиса. — Дневният клан е много по-близо до хората, отколкото до вампирите.
Всъщност не до хората, а до друидите. Между другото, Алиса никога не ни е разказвала за произхода си и историята на Дневния клан. Така че тя също има тайни от нас. И няма значение, че аз знам за това дори повече от самата Алиса.
— Добре, дори с нищо да не може да ни помогне… не трябва да го пускаме! — ядосано каза Чез. — Той вече уби този… или тази… жертва.
Тогава си спомних, че в уличката все още лежи жертвата на вампира. Дали е още жива?
— Вампирите не убиват — обади се Наив. — Те само пият част от кръвта.