Викерс-младши се приближи до момичето и нежно я вдигна от земята.
— Още си твърде слаб! — запротестирахме ние.
— Няма проблем, тя е лека. Освен това мисля, че знам къде може да живее.
— Аха — съгласи се Чез. — Съдейки по дрехите и поведението… пътят ни е към „златния“ квартал.
Как тъй не обърнах внимание? Червеният й костюм беше доста стилен, приблизително от миналия сезон за Лита. Очевидно беше от доста заможно семейство.
— Надявам се, че по пътя ще дойде в съзнание — въздъхна Чез. — Не искам цяла нощ да търсим дома й.
Не ни се наложи сами да търсим дома на спасеното момиче. Тя бързо се събуди и ни обясни къде да я заведем. Между другото, от ръцете на Наив тя не се дърпаше, както от моите. По-точно изобщо не се дърпаше, а когато я изпратихме до дома й тя дори целуна Викерс-младши по бузата в знак на благодарност. При това нас с Чез ни забрави. Обидно! В края на краищата всички я спасявахме, а тя благодари само на Наив. Поне благодаря да беше казала… А тя целуна огненото момче и изчезна. Въпросът е, защо по целия път Наив я носи на ръце, щом тя просто избяга?
По целия път обратно обсъждахме случката с вампира.
— Знаете ли — каза Алиса замислено. — Мисля, че това беше много млад вампир.
— Хайде, те всички изглеждат млади — не разбрах аз. — Виж Келнмиир на външен вид е едва ли не по-млад от мен.
— Просто прекалено лесно се справихме с него — обясни вампирката. — Ако това беше опитен вампир, нямаше да можем нищо да му направим.
Следващите десет минути загубихме в спор за нашата безусловна, според Чез, сила. По неговите думи нашият добре организиран отбор, ако пожелае, може да се справи и с няколко истински вампира. Алиса посочваше оскъдността на нашите знания и аз бях склонен да се съглася с нея. Да, научихме няколко заклинания, но чак срещу истински вампири? При равни други условия вампирът дълголетник е равен по сила на Върховен Майстор!
В допълнение към спора за невероятната ни по мащаби вселенска сила Алиса ни изнесе лекция за вампирите. Но този път научихме много нови неща за нисшите, заразени с „вампиризъм“ чрез ухапване.
По думите й всеки петдесети има реален шанс да си остане човек, при останалите след ухапването започва процес на промяна на душата. Тя ставала черна, а самият човек много бързо се трансформирал. Светлинната енергия на слънцето ставала гибелна за него, но имало и предимства — той преставал да старее и дори започвал да младее, застивайки на възраст между осемнадесет и тридесет години, освен това получавал страхотни реакции и способност да се регенерира. На с това хубавото свършвало, имало много отрицателни ефекти. На първо място е рязкото влошаване на характера, като степента на влошаване зависела основно от личните качества на човека, както и всеизвестната жажда за кръв. Не получавали никакви психокинетични способности, оставайки само жалка пародия на истинските вампири.
Неочаквано към разказа й се включи Наив, разказвайки за отношението към нисшите вампири в Крайдол. Невил се опита да обясни всички противоречия и неясноти на положението на нисшите в обществото… Родните семейства на заразените се държали различно — някои се отказвали от такива роднини, а други, напротив, правели всичко възможно да им помогнат и да ги задържат в семейството. Но в повечето случаи вампирите сами се отделяли от роднините си, предпочитайки обществото на себеподобните си. Жителите на града се отнасяли към полувампирите по различен начин — някои ги съжалявали, други ги недолюбвали, но всички се стараели да стоят по-далече от тях. Стражите постоянно ги задържала за безредици, но за по-сериозни провинения не са ги хващали. Като цяло общността на нисшите била доста обособена и сама следяла за своите — ако някой от тях правел глупости от рода на убийства или други тежки престъпления, те сами го предавали на стражата. Така си живеели — като нещо средно между изгнаници и бедни родственици.
С такива оптимистични разговори стигнахме до любимата Прокълната къща. Колкото и да е странно, всичко беше тихо и спокойно, в рамките на нормалното. Не „твърде тихо“ и не „твърде спокойно“ — търговците си търгуваха, хората се разхождаха. Нищо подозрително. Направо да не повярваш.
Посрещналият ни на прага Даркин също не донесе лоши новини. Това си беше притеснително, наистина. Очакваме всичко, но не и разкази за успеха в борбата срещу престъпността. За плъхове и Съществото не бяха чули нищо и никакви странни убийства не бяха се случвали… може би защото Съществото днес се беше насочило към „златния“ квартал, където жителите не афишираха много личния си живот. А какво може да бъде по-лично от смърт на роднина? Най-вероятно те сами ще тръгнат да търсят убийците или ще наемат някой… интересно кого?