Даркин се прибра у дома си, оставяйки в Прокълнатата къща два нисши вампира да дежурят, а ние… с труд се добрахме до втория етаж и се пръснахме по стаите си.
Вяло пожелание за лека нощ и хлопване на врати. Нямах ни най-малко желание за душ, което беше наистина невероятно.
Бях толкова изтощен, че се проснах на леглото, затворих очи и опитах да се отпусна. Лекият вариант на вечерната медитация, която провеждахме вечер в Медитативната зала на Академията, не ми донесе никакво облекчение. Цялото тяло ме болеше и чувствах някаква вътрешна празнота…
След известно време не издържах и взех дневника. Съвсем случайно го отворих на последната страница. Краткият надпис на гърба на задната корица веднага привлече вниманието ми:
„За търсене на интересуваща те информация използвай този лист — просто напиши на повърхността му с тънка енергийна линия ключова дума и дневникът ще се отвори на необходимата страница. Също така можеш да оставяш бележки на отделните страници. Изобщо, трябваше да погледнеш в края на дневника още от самото начало, това значително би ти облекчило живота“.
Супер! Цялата ми умора се изпари. Излиза, че в дневника е вградена магическа система за търсене! А аз не знаех. Не можеше ли още в началото да спомене за това? Скрито на последната страница. Така… да опитам да създам тънка енергийна линия. Няма да е толкова лесно. Сега да напиша „Фонтан на съдбата“…
След около час неуспешни опити да създам достатъчно тънка енергийна линия най-накрая успях да напиша нужната ми фраза.
Дневникът се отвори някъде по средата.
„Какво мога да разкажа за Фонтана на съдбата? И нищо, и много… този артефакт е подарен на хората от драконите. Може би за това, че един от нас е спасил бебето им. Според друга легенда всичко е точно обратното: Фонтанът е проклятие, с което драконите са наказали човешкия род за смъртта на един дракон. Разбира се, и двете легенди са пълни глупости. Дори с моя наполовина побъркан ум не мога да си представя ситуация, в която човек да може да спаси живота на дракон, камо ли да го убие. Така че произходът на фонтана си остава загадка за мен.
Що се отнася до неговите свойства, то те почти сигурно са пряко свързани със съдбата. Всички източници повтарят едно и също послание — фонтанът може да промени съдбата на човека в една или друга посока. Как по-точно? Нямам ни най-малка представа, защото за да използваш магията на фонтана ти трябва заклинание на езика на драконите. През целия си живот не съм срещал нито един човек, който да знае този език, да не говорим за заклинания.
Имам този артефакт заедно с къщата и нямам никаква представа откъде се е появил. Все пак успях да разбера нещо за него. Енергийните модели във фонтана са твърде сложни дори и за мен, освен това на места те изчезват в други светове… не мога да обясня защо, просто го знам. Точно затова фонтанът не трябва да се мести от мястото си. Много е вероятно той да е много по-стар от къщата и самата тя да е била построена около него.
За самия Фонтан на съдбата не мога да кажа нищо, но водата от него изследвах много внимателно. И ето какво открих — тя има удивителни свойства за хипнозащита и премахване на хипноза! Достатъчно е да натопиш главата на хипнотизиран човек във фонтана и хипнозата изчезва. В допълнение, след това действие човекът няма да се поддаде на хипноза няколко дни! Единственият недостатък на всичко това е, че извън Фонтана на съдбата водата веднага губи своите чудодейни свойства.
Ето колко е странен този артефакт. Всеки път, когато минавам край него, аз чувствам с цялото си същество силата му. Но как мога да я използвам? Не знам… Може би някой ден ти ще откриеш тайната му. В края на краищата и аз, и ти сме Човек на съдбата и фонтанът със сигурност има пряко отношение към нас.“
Действие 5
Отначало реших, че най-накрая ми се е присънил обикновен сън. Нали за първи път виждах себе си в него. Но много бързо дълбоко в себе си осъзнах, че отново греша — това беше поредното видение, а съдържанието му напълно потвърди моите подозрения.
Аз се спусках от втория етаж на Прокълнатата къща и седнах на ръба на миниатюрния басейн. Бавно потопих пръстите на дясната си ръка във водата, след това се замислих за момент и се наведох към огледалната повърхност на Фонтана на съдбата, потапяйки лицето си в него. Е, сега ще падна във фонтана — логично предложих аз. Но не! Изправих се на крака и погледнах скулптурата на дракона. По лицето ми се стичаха капки вода. Колко странно, аз ги усещах по кожата си и същевременно се гледах отстрани…