— Добро утро. Да не идвам твърде рано?
Този път тя беше облечена в официални друидски дрехи в зелен цвят. Може би при тях е прието винаги да са облечени така при излизане от друидската общност? Не знам, във всеки случай зеленото наистина й отива — много добре подчертава фигурата й и яркозелените й очи.
— Ако има добри новини, то е съвсем навреме — отговори Чез, скачайки от креслото. — Сядай, аз ей сега ще се върна.
— Чез, къде хукна? — извиках след него, но той вече изчезна на втория етаж.
Странен е днес, такъв един нервен. Да, ние всички напоследък нервничим повече от необходимото, така че защо Чез да е изключение.
— Как е Невил? — веднага попита Алиса.
— С него всичко е чудесно — усмихна се друидката. — Вярно, трябваше да го приспя, за да не избяга без време. Физически Невил е напълно здрав, но способносттите му за заклинаия все още не са се върнали.
Дракон да ме вземе… Излиза, че заради гадното Същество Невил наистина е „прегорял“! И колко дълго може да продължи безсилието му?
Последният въпрос го зададох на Мелисия.
— Не се знае. Във всеки случай, аз все още не искам да го пусна. Ако плъховете, както казваш, ви търсят вас двамата, тогава без магически способности той ще е твърде уязвим.
Уау, тя наистина е загрижена за него. Интересно, защото й е пациент или Невил наистина има реален шанс за взаимност? Кой би си помислил…
— Нося!
Чез буквално се претърколи надолу по стълбите и като по чудо не изтърва подноса с четири чаши. Хитрец, сигурно използва телекинеза… макар че не беше много силен в това.
— Заповядайте — гордо се усмихна Чез и постави подноса на масата пред нас.
Алиса се наведе към чашите и подуши подозрително.
— Има нещо познато… но не мога да го позная…
— Иска да ни отрови — предположих аз. — За да вземе всички пари за себе си.
— Ама че сте и вие — намръщи се моят приятел. — Първо опитайте.
Ние предпазливо се гледахме един към друг, изчаквайки някой първи да опита подозрителното питие. Предполагах, че Чез е успял да намери дърво „као“ в градината и се е опитал да свари най-популярната напитка в Лита. Но какво ли се е получило?
— Добре, аз като единствен специалист по отрови, ще опитам първа — с напълно сериозно лице каза Мелисия.
Бедния Чез беше жалка гледка.
— Ама и вие… просто няма думи…
Мелисия отпи една глътка.
— О, добро е. Вярно, изобщо не прилича на „као“, но е доста вкусно.
Ние с Алиса се престрашихме и опитахме произведението на Чез.
— Не е лошо — съгласи се Алиса. — Но нещо липсва. Знаеш ли, поговори с Велес, да, да, точно мръсният старец. Той знае стотици рецепти от старо време, със сигурност сред тях ще има някоя подходяща.
Аз не бях толкова оптимистично настроен. С огромно усилие преглътнах невероятно силната отвара и едва сдържайки сълзите си, се възхитих на издържливостта на момичетата.
— Напълно съм съгласен с Алиса — най-накрая казах аз. — Не е зле, но нещо липсва…
Чез засия.
— Чакайте, сега ще ви донеса още един вариант!
Той грабна подноса и изтича за следващата порция.
— Това да не е отровно? — бързо попита Алиса веднага щом Чез изчезна на втория етаж.
— Не е — увери ни Мелисия. — Той просто не е улучил концентрацията…
След като опитахме втората порция от това, което Чез гордо и съвсем незаслужено наричаше „као“, ние пристъпихме към работа, и по-точно, пристъпи Мелисия:
— Прекарах цялата нощ в изследване на паразитите. Оказа се, че паразитите са различни видове! За поемане на контрола върху по-елементарните мозъци се използват „прости“ паразити. Вие се чудихте защо Съществото убива определен брой хора на ден. Най-вероятно защото то може да произвежда ограничен брой „сложни“ паразити, способни да управляват човешкото тяло.
— А плъховете?
— В плъховете се вселяват „прости“ паразити, който Съществото произвежда в много по-голямо количество. Ето защо в града има много заразени плъхове, а хора почти няма.
— В това не можем да сме сигурни — отбелязах аз.
— Съгласна съм. Освен това, заразеният със „сложни“ паразити човек много трудно се различава от нормалния… Завладявайки човека, паразитът може напълно да имитира поведението му.
— Не бих казал, че двамата, когато оживяха, приличаха на обикновени хора — не се съгласих аз. — Напротив, държаха се като някакви марионетки.
— Просто на паразитите им трябва време, за да поемат изцяло контрола върху човека. Да свикнат с новия дом, така да се каже.
Е, това наистина обяснява много неща.
— А защо заразените изгарят на слънце, също като вампирите? — попита Чез.
— Самият механизъм на изгаряне известен ли ви е?