Естествено, той не я послуша.
— Вижте!
В следващия миг се раздаде ужасен трясък — Наив прелетя през цялата зала, удари се в стената и рухна върху старата маса, разбивайки я на парчета. Алиса реагира мигновено и отскочи, прикривайки се зад стълбите, в които веднага се удари невидимия с просто око Въздушен юмрук. Изглежда патрулът от въздушния факултет най-накрая се появи.
Бързо сплетох Универсална стена и за пореден път се възхитих на лекотата, с която започнах да правя това заклинание.
— Хей, ние сме приятели! — извиках аз, погледайки иззад стълбите.
Универсалната стена пред лицето ми веднага се освети от няколкото избухнали в нея заклинания. На няколко крачки от мен стоеше петорката на въздушните с нахлупени до самия нос качулки.
Алиса сграбчи ръката ми.
— Зак, гривните!
Действие 6
Аз не веднага забелязах, че там, където гривната допираше кожата, се усещаше едва забележимо боцкане. Толкова слабо, че може просто да не му обърнеш внимание, особено ако те атакуват петима ученици от Академията…
— Мислиш, че са заразени с паразити?
— Не задавай глупави въпроси — изръмжа Алиса. — По-добре се заеми със защитата, че ей сега ще ни попилеят. Все пак са петима срещу двама!
Купчината дъски, която до неотдавна представляваше антична маса, се размърда и оттам се дочу слабия глас на Наив:
— Трима…
Няма току тъй да се предаде нашето огнено момче! Въпреки това, нищо не пречи да го покрием с щитове.
Едва създадох Универсална стена пред него и усетих, че моята собствена защита се разпада. В същия момент стълбите, зад които се криехме ние с Алиса, буквално се разцепиха наполовина.
— Къде ти е прехваления Универсален щит? — възмути се Алиса, падайки на пода.
Над главата й прелетя Огнена топка.
Виж ги ти, тези паразити, и в буквален, и в преносен смисъл мятат нашите собствени заклинания! Това е обида. Въпреки че силно се съмнявах паразитите да знаят какво е това.
— Те са петима — опитах да се оправдая аз, сплитайки веднага тройна защита. — Предлагам ти да им отговориш със същата монета, няма само аз да се потя.
Погледнах иззад останките на стълбите. И петимата вече бивши ученици стояха неподвижно — краката разкрачени на ширината на раменете, ръцете отпуснати до тялото. А Мелисия се опитваше да ме убеди, че заразените с паразити хора ще се държат адекватно? Кукли, истински кукли на конци.
Алиса създаде пет Огнени птици, които полетяха към враговете ни в широка дъга и се опитаха да ги атакуват в гръб. Неуспешно. Паразитите използваха с пълна сила уменията и способностите на превзетите тела — заклинанията продължаваха да се сипят върху моите щитове, като при това въздушните не забравяха и за собствената си защита.
От купчината дъски бавно се надигна Наив. Той се изтръска и започна да сплита коронното си Огнено кълбо.
— Сега ще си го получите, паразити — зарадвах се аз. — Алиса, нека ти и аз веднага след топката на Наив да атакуваме с няколко заклинания. Ако той успее да отслаби щита им, ще имаме шанс да извадим от строя някой от тях.
Алиса кимна.
От ръцете на Наив излетя огромна Огнена топка, достигаща по размер самия Наив. Дори моята Универсална стена едва ли би издържала такъв удар.
Защитата на „въздушните“ се пръсна на дребни парчета заедно с Огнената топка, а веднага след нея летяха моите Въздушни юмруци и Огнените птици на Алиса. За съжаление се оказа, че съвсем случайно си бяхме избрали една и съща цел за атака. Единият от учениците подскочи във въздуха и буквално бе разкъсан на няколко места от попаденията на Въздушните юмруци и Огнените птици. На пода падна безформена купчина месо.
А ние се оплаквахме от бездействието на Наблюдателите при ученическите двубои. Излиза, че ако Майсторите не ограничаваха силата на заклинанията ни, с всеки от учениците можеше да се случи същото… Надявах се, че наистина са хванати от паразитите и отдавна са мъртви, защото в противен случай ние току-що убихме човек.
Веднага последва ответна атака. Моята защита беше атакувана с множество привидно прости, но много мощни заклинания. Един от Въздушните юмруци попадна в рамото ми, а друг — в крака. Паднах на пода като подкосен, а когато преодолях притъмняването пред очите си и вдигнах глава, видях приближаващите се към нас „въздушни“. Те явно минаха от пасивния обстрел със заклинания към физическа атака.
Ужасен писък разцепи въздуха — паразитите надаваха бойния си вик.
Те доста лесно унищожиха тройната ми защита, с такива темпове просто нямаше да имам време да създавам нови заклинания. А и силите ми не бяха безкрайни, докато при тях явно бяха повече от достатъчно.