Разбира се, само че отличителният знак на Огнения патрул може изобщо да не е в оцелелите „въздушни“, това беше само предположение. Не се поколебах да споделя мислите си със своите приятели.
— Безусловно — съгласи се Алиса. — Но така или иначе трябва да си върнем медальона.
— С това ще започнем — съгласих се аз. — Но сега друго ме вълнува… с бившите „въздушни“, ако ги срещнем, ще можем да се справим, но какво ще правим със Съществото?
То е нечувствително към магия, дори вампирът… както се изясни, не от Бойния клан, и той не можа да се справи с него, макар че му причини незначителни щети и го принуди да отстъпи.
— Задействаме сигнала за тревога и се нахвърляме цяла тълпа върху него — предложи Чез. — Или просто бягаме по-надалеч?
— Да бягаме? — изсумтя Алиса. — А може би направо да си останем в къщи и изобщо да не прочистваме града?
— На тази гадина нищо не можем да направим — казах аз. — А просто глупаво да го атакуваме цяла тълпа е твърде опасно. Може би трябва да се свържем с този вампир…
Само че как? Никой не знае кой е той, какво прави тук и защо преследва Съществото?
— Не съм сигурен, че помощта на неизвестния вампир ще ни е толкова полезна — изхриптя Чез, опитвайки се да закрепи огромната карта на стената. — Я ми помогнете…
Ние с Алиса хванахме картата от двете страни, докато Чез изтича за чук и пирони и я закова.
— Чудесно — гордо каза той и отстъпи няколко стъпки. — Сега целият Крайдол е като на длан.
Всъщност, от тази карта почти нищо не се разбираше. Тоест, разбира се, можеше да се разпознаят улиците, малките квадратни форми бяха къщи, но за некореняците, каквито бяхме и ние, ще бъде много трудно да се ориентират по тази карта.
В закритата зала надникна младши сътрудник на Патрула.
— Там… дошли са при вас…
Стражата дойде едновременно с нашите младши сътрудници. Те бяха пълни противоположности — всички стажници бяха в блестящи на слънцето доспехи, а вампирите бяха облечени в черни накъдрени дрехи и лица, закрити с най-различни маски. Те се събраха пред входа на Прокълнатата къща, на поляната с все още пресните следи от изгорелите плъхове. Ние вече ги чакахме на прага на къщата и можахме да оценим цялата оригиналност на създалата се ситуация. Впрочем, както се изясни по-късно, тя беше много по-оригинална, отколкото сме си представяли.
— Даркин?
— Моите уважения, Девлин.
Офицерът от стражата и предводителят на нисшите вампири спокойно стояха един срещу друг, но в цялото им поведение се усещаше някакво напрежение. Те определено се познаваха, и съдейки от изражението на Девлин запознанството им е станало при не твърде приятни обстоятелства.
— Ти също ли си постъпил в Патрула?
— По принцип, аз съм нещо като офицер на ето тези — Даркин посочи към застаналите зад гърба му вампири — момчета. Забавно, нали?
Девлин се ухили.
— Определено. Най-накрая си намери работа, достойна за теб…
Бързо осъзнах, че ако не се намесим, техния мил разговор може да се превърне в масов бой между вампири и стражи. Разбира се, това би било много интересно да се види, досега не бяхме виждали стражи или вампири в действие, но по-добре все пак да им запазим силите за истински противници.
— Алиса, приключи с това както ти си знаеш — прошепнах на вампирката. — Само бой ни липсва сега.
— Както кажеш, шефе — престорено покорно каза тя и с лекота скочи от верандата на тревата, за миг преодолявайки цялото стълбище.
— Дойдохте точно навреме — каза тя на гостите — тъкмо се канехме да организираме лов на плъхове.
— Че те не са ли вече тук? — изненадано каза офицер Девлин, хвърляйки красноречив поглед към вампирите.
Алиса се усмихна, разкривайки белите си зъби.
— Вие май искате да ме обидите?
Девлин се задави.
— Какво говорите, как може…
— Вижте, определено не обичам расистите, и особено тези от тях, които не харесват такива красиви и мили създания като вампирите.
Младшите сътрудници на Патрула я подкрепиха с дружен смях.
Обстановката се разведри и аз реших да пристъпим към същността:
— И така, нека се заемем с подготовката на предстоящия лов.
Действие 7
Ние с Алиса взехме по четирима младши сътрудници, а Чез и Наив — стражата. Освен това сформирахме още две петорки от стражи и нисши, под ръководството съответно на Девлин и Даркин. Получиха се общо шест групи, които трябваше да претърсят целия град за плъхове, заразени хора и може би самото Същество. Макар че все още си нямах никаква идея какво ще правим със Съществото — то беше по-силно от всички наши петорки, да не говорим за стражите и вампирите.