— Линек — представи се учителят и веднага пристъпи на въпроса: — Видяхме тези същества, когато отидохме в мазето за храна, и веднага се опитахме да ги хванем. Само че те веднага се телепортирваха от клетката и се наложи да използваме по-сурови методи. Да отидем в мазето.
За пореден път си учудих на това колко често започнах да излагам собствения си живот на опасност, без дори да се замисля. Малко ли изненади можеха да ме чакат в това мазе? Ето вече втори ден в мен периодически възникваше твърдото убеждение, че чувството ми за съхранение е притъпено, при това много. Почти до самоубийство. Е, когато съм в движение и във вихъра на събитията, всичко изглеждаше много логично, но когато по-късно се опитах да анализирам собственото си поведение… ставаше наистина страшно.
Смело се спуснах първи в мазето, но не забравих да сложа защита и да подготвя няколко атакуващи заклинания. Най-обикновено мазе, вече толкова такива видях, че можех да се считам за специалист. Малко, като това в къщата на старата дама, но с една особеност. По-точно, особеностите бяха три — сивите гадини бяха приковани към стената с дълги стрели, изстреляни, ако не греша, от арбалет. При това не от малка играчка, с каквато навремето се опита да ме застреля Алиса, а истинско бойно оръжие, изстрелващо стрели с дължина на човешка ръка.
— По някаква причина, след като ги приковахме към стената, плъховете вече не правиха опити да се телепортират — замислено каза Линек, поглаждайки брадата си. — Може би силите не им стигат или особеност на способността им… не съм много наясно.
Той ме погледна в очакване на някакви обяснения. Уви. В този случай не разбирах повече от него. За това трябва да попитам Ромиус, той специализираше заклинания за преместване.
— А защо просто не сте ги убили? — попитах подозрително.
— Мислех да ги дам на друидката да ги изследва. Изведнъж като че ли целият град се напълни с тях.
Схватлив човек, веднага се виждаше — учител.
— В града наистина има много подобни гадини — потвърдих аз. — Но няма нужда да се оставят живи, изобщо не е необходимо, друидите отдавна имат достатъчно образци за изследвания. Ще позволите ли?
Линек кимна.
Затворих плъховете със Завеса на мълчанието, за да не чуват писъците им, и ги ударих с Огнен стълб, който за броени секунди ги превърна в пепел. По обратния път реших да просветя колегите си:
— Плъховете са страхуват от слънцето и през деня се крият в мазета, използвайки за придвижване канализацията и всякакви дупки. Надяваме се да унищожим колкото се може повече от тях през деня, защото през нощта ще могат да се обединят и няма да е толкова лесно.
— Може би имате нужда от помощ? — попита Линек. — С радост ще се присъединим към прочистването.
— Не знам — отговорих аз честно. — Мисля, че през деня ще се справим и сами, но след залез слънце наистина може да ни потрябва помощ.
— Чудесно. Ние сме готови!
— Е, тогава… — претеглих на ум следващите ни стъпки. — Уговаряме се да се срещнем след залез слънце в Прокълнатата къща. Чували ли сте за нея?
— Разбира се, кой в Крайдол не е чувал за нея — кимна учителят. — Ще дойдем с момчетата в определеното време и ще носим арбалети.
— Прекрасно — искрено се зарадвах аз.
Тъй като предполагахме, че тази нощ заразените с паразити животни и хора могат да атакуват, нощното патрулиране се очертаваше много тежко. Дори и да нямаше никакви боеве по улиците, след толкова натоварен ден да продължим по същия начин и през нощта щеше да ни е много трудно. Надявах се Мелисия да има някакво друидско средство за подобни случаи.
… Тръгнахме надолу по улицата, очаквайки следващия сигнал от гривните, а в същото време аз размишлявах за странното поведение на плъховете. Ако подозренията ми бяха правилни, тогава тези гадини ще избягат веднага щом почувстват магически излъчвания. Ние с Невил здравата ги изплашихме, а и магическата защита на Прокълнатата къща ги спря. Следователно, за да не ги плашим, ще се насложи да слизам в мазетата без въздушна защита и дори най-добре да не подготвям недовършени заклинания. В противен случай те просто ще избягат през дупката си, както стана в къщата на старицата. Дракон да ме вземе, да слизам без магия в мазе си беше страшничко! Едно е, когато около теб има Въздушен щит, а подръка са заклинания, готови във всеки един момент да атакуват…
— Извинявайте — прекъсна мислите ми един от вампирите.
— Да? — малко раздразнен казах аз, недоволен, че прекъсват разсъжденията ми.