Проклинайки, аз използвах телекинеза и отблъснах от него всички плъхове. Обикновено подобни заклинания ми се отдаваха с голяма трудност, но сега, в разгара на битката, всичко се получи почти мигновено.
— Благодаря — каза вампирът, скочи на крака и веднага извика: — Отгоре!
Бързо се метнах настрани и погледнах нагоре. Плъховете се бяха качили на една от бъчвите, очевидно канейки се да ни нападнат отгоре, но, както видях през „Пелената“, заклинанието, поставено на бъчвата, ги обви с невидими с просто око пипала. Намах време да се радвам, защото гадинките започнаха да изчезват от магическия капан, като се телепортираха… интересно, къде ли? Аха, ето ги къде са…
С огромно удоволствие изритах плъха, появил се точно в краката ми. Високият вампир, уж гледайки съвсем в друга посока, постави меча си точно под появилото се във въздуха сиво тяло и го разполови. Наистина ли е усетил движението на въздуха?
— Това ли беше всичко? — колебливо попита един от нисшите вампири, оглеждайки полесражението.
Гривните наистина бяха престанали да сигнализират, което означаваше, че наоколо няма живи паразити.
— Това беше — казах аз. — Извикайте собственика да види, че сме се справили както трябва. А после ще изгоря цялата тази мърша…
Виждайки двете дузини накълцани плъхове, домакинът се разсипа в благодарности. Вярно, че след това пребледня, закри уста с ръце и бързо хукна някъде нагоре… Затова пък когато излязохме от мазето, след като изгорихме всички плъхове, собственикът на винарската изба ни чакаше с цяла кошница, пълна с глинени бутилки вино специално за нас. Съдейки по износеността им, в тях трябваше да има нещо много, много старо и скъпо, макар че не разбирах особено — виното и в Шатера си е вино.
Помолих го да изпрати всичко в Прокълнатата къща, така че, когато (или ако) всичко свърши, да можем всички да отпразнуваме този радостен повод с чаша хубаво вино. В допълнение, търговецът обеща да ни продава най-добрите си вина на възможно най-ниските цени. Е, изглежда, че контактите с местното население започваха да се развиват…
До залез слънце успяхме да обходим още три къщи и във всяка от тях убихме по около две-три дузини плъхове. Продължих да използвам основно меча, но не пренебрегнах и магията. Поради лошото ми настроение и последвалите от него глупости едва не загина един от младшите сътрудници, за които бях пряко отговорен. А такава опасна ситуация изобщо нямаше да се случи, ако бях използвал магия от самото начало. Така че сега промених нашата тактика.
Първо в мазето се спускаха вампирите, а малко след тях и аз. Вече заедно, ние бавно оглеждахме мазето и ако плъховете бяха твърде много или имаше възможност да ги унищожа без да повреждам чуждото имущество, аз използвах Огнен килим. Във всички останали случаи използвахме само мечове.
Веднага след като слънцето започна да залязва зад хоризонта, оцветявайки в пурпур вече изчервеното от моите ругатни небе, ние приключихме с лова. Оцелелите плъхове, които, по думите на вампира, би трябвало да са хиляди, можеха да дишат спокойно, ако, разбира се, изобщо можеха да дишат с паразити в гърлото си. Сега ролите се размениха, и ние трябваше да минем в глуха защита, без да имаме и най-малка представа как ще се държат заразените с паразити плъхове след залез слънце. Въпреки че вампирът ми разказа за тактиката, на която са програмирани, аз все още не можех точно да кажа какво ще предприемат. Канмиир каза, че те би трябвало да атакуват с всички сили тези, които представляват най-голяма опасност за тях. Според моята логика най-опасните бяхме ние, но дали и те мислеха така? Ако единният организъм, състоящ се от множество паразити, решеше да атакува днес, спокойно можех да определя три основни цели — Прокълнатата къща, общината на друидите и кръчмата „При добрия вампир“, в която се събираха нисшите вампири. Съответно трябваше непременно да ги предупредя и евентуално да поставим охрана за през нощта.
Във всеки случай, трябваше спешно да се срещна с приятелите си и да им разкажа всичко, което научих. И тогава ще решим — идеите се раждат по време на дискусия. Това беше единственото ни оставащо време, преди врагът да пристъпи към активни действия.
От самото начало ние се разбрахме да се съберем в Прокълнатата лъща веднага след залез слънце. Всъщност аз силно се съмнявах, че нашият дом ще може да побере всички участващи в лова вампири и стражи, да не говорим за представителите на местната Школа по Изкуствата. От друга страна, теснотата не е лоша — Прокълнатата къща беше добре защитена от евентуални атаки на паразитите.