— Имайте предвид, че могат да се телепортират, прескачайки защитата на къщата — напомних аз.
— Не, не могат — не се съгласи Чез. — Говорих с техномаговете, обикновено на къщите се поставя не само защита от физически нападения, но и защита от телепортация. Тоест, от къщата навън може да се телепортираш, но вътре в нея — не. Така че първо ще трябва да разрушат защитата на Прокълнатата къща.
Ама че подлец! Знаел е и през цялото време си е мълчал. Това обясняваше защо при първата атака плъховете не са могли да се телепортират и глупаво са се блъскали в защитното поле. Чудех се какво ли са намислили сега?
— Тогава всичко става по-лесно — зарадва се Алиса. — Зак, напразно изпрати долу Наив, тук той може да ни е много полезен.
— Нищо — защити ме Чез. — И сами ще се справим, а огненото момче може пак някоя глупост да направи.
Не тръгнах да обяснявам, че в къщата Наив може да направи не по-малка глупост. Дори по-голяма — ще хвърли унищожителното си Огнено кълбо и ще докосне някой…
— Хей, вижте, вече се справиха с храстите!
Наистина, плъховете бяха нападнали насажденията, като ги прегризваха в основата. Разбира се, растенията се съпротивляваха и унищожиха доста сиви зверчета, но те все прииждаха и прииждаха Сивата вълна буквално заля пространството пред къщата, давайки ни възможност да се насладим на гледката за края на света в умален вид.
— Подгответе заклинанията — заповядах аз, макар че приятелите ми и без мен, предполагам, са се досетили, че е време да се действа.
Даркин извади меча си и застана до нас. Нарочно го оставих на балкона, за да ни защитава от телепортиращите се плъхове. Но, както се оказа, засега нямахме нужда от помощта му. Поне докато плъховете не преодолеят защитата на къщата…
— Гори! — изпревари ме Чез и удари по плъховете с Огнен килим.
Земята пред Прокълнатата къща пламна. Всъщност Чез не можа да залее цялата площ с огън, затова ние с Алиса му помогнахме. Когато огнената завеса спадна, пред нас се откри абсолютно гола черна земя до самата желязна ограда. Нямаше и помен от растителност или плъхове.
— Сега три пъти ще помислят, преди отново да нападнат Прокълнатата къща — злорадо казах аз.
— Ако изобщо могат да мислят — засмя се Чез, навивайки ръкави.
— И се съмняваш? — Алиса посочи някъде в сивата маса. — Виж там!
Погледнах към слабо осветената от уличните лампи улица. В сивата маса се движеха няколко фигури… човешки фигури!
— Не ми харесва това — ядосано каза Чез. — Хайде…
Той създаде Огнена топка и я хвърли в появилите се хора. Провал! Незнайно как пред самото лице на тайнствената фигура Огнената топка просто изчезна.
Алиса, чието зрение беше много по-добро от нашите, възкликна учудено:
— Това са вампири!
— Съдейки от факта, че Огнената ми топка изчезна още преди да ги достигне, това не са нисши вампири — каза Чез. — Те също ли са заразени с паразити?
— Очевидно — съгласих се аз. — Ако е така, то паразитите ще могат да използват всички способности на заразения, и значи изобщо не ни е провървяло.
— И още как — съгласи се Алиса. — Хайде да ги ударим едновременно, докато плъховете не са се приближили прекалено близо.
Ние ги атакувахме едновременно с различни заклинания — Огнени топки, Огнени птици и дори Ледени игли (реших да експериментирам). Част от заклинанията отново се разтвориха въвъ въздуха, без да достигнат целта си, но някои все пак пробиха защитата на вампирите…
С невероятни скокове околните плъхове приеха ударите на заклинанията върху себе си.
— Нещо прекалено умни станаха — замислено каза Чез.
— Най-накрая се сети! — плесна с ръце Алиса. — Тези паразити се държат все по-разумно. Ако продължава така, не знам докъде може да доведе всичко това.
Предполагах докъде, но някак не ми се мислеше за смъртта.
Тройката вампири се отделиха от нерешителните, както ми се стори, плъхове и стъпиха на почернялата земя. Без да си кажем нито дума, ние ги атакувахме с истински порой от заклинания, макар да не разбирахме какво точно могат да направят приближаващите се вампири. Но всеки от нас интуитивно се досещаше, че от тях нищо добро не може да се очаква.
Вампирите с лекота „разтвориха“ повечето от нашите заклинания, а останалата част без особени усилия избягнаха.
— Ама че бързаци — недоволно изхриптя Чез. — Хей, те спряха!