— Дракон да го вземе, какво искаш? — сопнах се аз и скочих на крака.
— Дойде на себе си — зарадва се Алиса. — Използваше твърде много енергия и се уплаших, че ще прегориш…
Е, благодаря ти. Не стига, че ми прекъсна заклинанието, но и носа ми разби.
— Стига сте говорили! — прекъсна я Чез, убивайки с меча си поредния телепортирал се на балкона плъх.
— Трябва да отстъпим в къщата! — извика Даркин. — Тук няма да издържим дълго!
И ние се оттеглихме от балкона, стъпвайки по труповете на плъховете, оставяйки пламъците да бушуват в двора без нас. Без мен. Противно на всички закони на магията, пожарът не спря да гори след прекъсване притока на енергия. Не видях, но почувствах, че пламъкът е все още жив. Явно сме вкарали твърде много енергия в него, с резерв, така да се каже.
В къщата кипеше истинска битка — заварихме в едно плъхове и хора.
— Да, това се казва парти! — коментира Чез и веднага се втурна в центъра на битката.
Писъците бяха такива, че се налагаше да крещим с всичка сила, за да се чуем един друг.
— Никаква магия! — предупредих приятелите си. — Лесно може да засегнем нашите.
Плъховете се появяваха на най-неочаквани места — в средата на залата, направо във въздуха, по мебелите, които, впрочем, бяха доста намалели. Всички „наши“ се стараеха да застанат с гръб към стената, за да не ги изненадат с неочаквана атака. Някои стояха гръб в гръб, по-специално така стояха стражите, изглежда тях специално ги обучаваха за подобна тактика в боя. Невил и Мелисия се защитаваха от две огромни кучета, Наив в едната си ръка държеше меч, а в другата крак от счупената маса. Битката тук се водеше от доста дълго време и за да стъпя на пода, трябваше да разчистя приличен слой мъртви плъхове.
Аз също извадих меча си, но Алиса и Даркин застанаха от двете ми страни и не допускаха плъхове.
— Успокойте се! — извиках аз. — Какво сте тръгнали да ме защитавате?!
— Учудвам се, че все още стоиш на краката си! — извика ми Алиса, не спирайки да размахва меча си. — Ти поддържа Огнения килим три пъти повече, отколкото ние с Чез, взети заедно!
Я виж ти, изобщо не бях забелязал. Значи способностите ми са се увеличили след тръгването ми от Академията.
— Отдръпнете се! — изревах аз и направих няколко крачки напред.
Кой да види, че там имало огромен тлъст плъх. Спънах се в него и паднах на пода — Алиса все пак беше права, краката ми наистина бяха леко омекнали. За щастие заразените с паразити същества бяха напълно лишени от кръв, в противен случай щях да се изплескам с нея от главата до петите.
— Вдигни го и го издърпай до стената — със студен глас нареди Алиса.
Даркин ме вдигна от пода и ме облегна на стената.
— Почини си малко.
Поех дълбоко въздух.
Така. Трябва да се взема в ръце. Вдишвам-издишвам, вдишвам-издишвам…
Вътре в къщата засега като че ли се справяхме. Зачудих се какво ли се случва навън? Огънят сигурно все още гореше… виждаше се през прозореца. Но колко ли плъхове са останали извън обсега му?
— Трябва да изляза навън! — извиках на Даркин. — Ще дойдеш ли с мен?
— И още как! — съгласи се вампирът.
Бяхме застанали близо до един от прозорците. От него ясно се виждаше, че огънят още бушуваше в двора. Всъщност, с изключение на огъня, нищо друго не можех да видя.
— Прикривай ме! — помолих Даркин и се опитах да мина през прозореца.
Очевидно плъховете вече бяха успели да развалят защитните заклинания, защото аз съвсем спокойно се покатерих на перваза и скочих навън. Буквално на няколко сантиметра от мен започваше пожара, обхващащ целия двор и дори част от улицата. Колкото и да е странно, огънят не докосваше къщата — или ние много прецизно бяхме направили заклинанията, или някаква част от защитните заклинания на Прокълнатата къща продължаваха да действат.
Как да разбера какво се случваше около къщата? Ако плъховете продължаваха да се телепортират вътре, скоро приятелите ми щяха просто да бъдат погребани под купчина трупове. Трябваше да излезем от къщата, за да можем пълноценно да използваме магията, че тук само огън и абсолютно никаква видимост.
— Как е там? — попита на висок глас Даркин, гледайки през прозореца.
— Нищо не се вижда — отговорих аз. — Ще се опитам да направя нещо с този огън.
Какво можех да направя? Освен да го загася малко, да изляза и да се огледам. Всъщност не беше задължително, достатъчно ще е просто да създам един Въздушен щит, и по-точно комфортния му вариант — с филтриране на въздуха и поддържане на постоянна температура. Тогава ще мога да мина през огъня, без да се изгоря.
— Ще се върна скоро! — извиках на Даркин, създадох Въздушен щит и закрачих в огъня. В това нямаше нищо страшно — отчетливо виждах Въздушния щит, който ме разделяше от пламъците, и се чувствах абсолютно защитен. Макар че страничен наблюдател без очила „пелена“ можеше да види само човек, крачещ през огъня. Съдейки от виковете, раздали се зад гърба ми, именно това видя Даркин и изглежда видяното много го уплаши…