И в следващия миг той повтори скока на Канмиир.
Дошлият с Велхеор друид отблъсна Мелисия и, покривайки се със странна кафява кора, хукна след вампирите.
— Изглежда, че не знаем нещо важно — предположи Невил, който се успокои веднага щом друидът изчезна от погледа му. — Какво крещеше този вампир? Че е убил приятеля му?
Така. Значи Канмиир е успял да причини неприятности не само на Велхеор и Келнмиир, но и на този друид. Между другото, къде ли е Келнмиир?
— Мелисия, ти разбра ли нещо? — попита Чез.
Тя поклати отрицателно глава.
Погледнах представителите на Школата по изкуства.
— А вие?
— Не — отсече учителят. — Всъщност, тъкмо се канехме да ви идваме на помощ, когато школата ни бе нападната от коне.
— От какво?!
— И аз се изненадах — кимна Линек. — Цяло стадо мъртви коне. Без помощта на тези двамата нямаше да успеем да ги отблъснем. Един кон се телепортира в сградата на Школата и такива поразии направи…
А аз си мислех, че Съществото се е насочило основно към плъховете и други заразени няма да има. А тук цяло стадо коне се появява.
— Добре, че не стигнаха до нас — облекчено каза Наив.
— Не си го и помисляй — съгласих се аз, опитвайки да си представя мъртъв кон със същия побеснял характер, както при плъховете. При такива туловища един меч нямаше да е достатъчен.
— А какво стана при вас? — попита Линек. — Видяхме червено зарево от другия край на града.
— Ами… — Чез щеше да се пръсне от гордост. — Изгорихме няколко хиляди гризача.
— И това е работа — важно се съгласи Линек.
— За какво изобщо говорите? — изненадано попита Мелисия. — Някъде из града обикалят Съществото и някакъв странен вампир… А вие тук се хвалите един пред друг като малки деца.
Права беше. Отвлякохме се — вероятно си казваше думата напрежението. Едва пряката заплаха за живота изчезна, и ние веднага се отпуснахме и успокоихме…
— Какво можем да направим? — разумно попита Чез. — Съществото се телепортира, вампирът скача по покривите. Ние не можем нито едното, нито другото.
— Да, така е — съгласи се Мелисия. — Но трябва да направим нещо!
Трябва. Напълно бях съгласен с нея. Но какво точно?
За щастие, случайността реши вместо нас. В най-неочаквания момент от покрива на съседната сграда право в краката ни падна Съществото. А след него скочиха двата вампира и друида.
— Сега ще те разкъсам на парчета! — извика Велхеор и се хвърли към Канмиир.
— Къде си тръгнал с твоята херния — засмя се Канмиир, с лекота избягвайки атаките на най-кървавия вампир на хилядолетието. — Ти си загубил способностите си. Какво можеш да ми направиш?
В говорещия вампир се насочи зелена мълния — подарък от друида. Този приятел на гората не промълвяше нито дума, просто мълчаливо нападаше противника.
— Ти пък какво искаш от мен? — Канмиир мимоходом отби мълнията с ръка и ритна лежащото между тях Същество.
Като стана дума за него, огромното черно страшилище вече не изглеждаше заплашително и се държеше подозрително тихо. Може би защото доскоро стърчащите от ръцете му паразити бяха изчезнали някъде. Най-вероятно някой от вампирите просто ги е отрязал или изтръгнал от корен. Между другото, така да се каже.
— Какво става тук? — шепнешком ме попита Чез. — Ти винаги си в течение на събитията…
В течение съм, но… имам ли право да кажа? Въпреки че, защо не?
— Канмиир е убил сестрата на Велхеор преди около десет века — казах аз. — А за друида не знам.
— Аха — кимна Чез. — А… Велхеор… кой е той всъщност?
— Приятел на Келнмиир.
— Ясно… Доста злопаметни са вампирите, както виждам.
Едва ли. Просто вампирите имат много добра памет и не се обременяват с глупави мисли за морал и доброта.
Алиса и братя Викерс слушаха с интерес моите обяснения, като не забравяха да гледат подскачащите вампири и друида. Тримата обикаляха около Съществото, което изобщо не можеше да се отлепи от земята.
— Хей, какво все скачат? — не издържа Невил. — Нека първо убият Съществото, а после да решават личните си проблеми!
— Наистина — съгласи се Наив. — Или хайде ние да го направим, докато не са се телепортирали.
— Добра идея! — хищно се усмихна Алиса.
Наистина ли беше добра? Какво можехме да направим? Освен да опитаме да нарежем Съществото с мечове… на магия то не реагира.
При Чез от думите до делата е половин крачка, така че докато аз още размишлявах, той вече действаше. От ръцете му излетя Огнена птица и се устреми към Съществото. Оказалият се на пътя на птицата Велхеор рязко отскочи и пропусна заклинанието покрай себе си. Птицата удари Съществото, но без абсолютно никакъв ефект. Черното туловище леко трепна, с което веднага си заслужи ритник от вампира.