— Наистина, това е някаква глупава шега, — съгласи се Алиса. — Явно началникът на стражата е голям шегобиец.
— О! — изведнъж извика червенокосият ми приятел и хлътна в пода. С него падна и огнената му топка.
— Какво стана? — извикахме с Алиса и се втурнахме да го вдигнем.
— Кракът ми — прохърка Чез. — Подът пропадна. Всичко е наред.
Зад гърба ми се чу тихо пращене. Обърнах се бързо, продължавайки да държа Чез.
— Ей! Подът гори! — извиках когато видях, че на мястото, където преди секунда падна огнената топка на Чез, избухва малък пожар.
И двамата с Алиса пуснахме Чез и хукнахме да гасим огъня.
— А! — извика Чез. — По-леко трябваше… Да не съм чувал с картофи.
— Следващият път ще мислиш къде хвърляш огнената си топка — ядно каза Алиса, докато тъпчехме с крака пламъците.
След като изгасихме всичко и вдигнахме Чез, ние продължихме напред, периодично натъквайки се на мебели и някакви дъски, явно паднали от горния етаж. Но засега нямаше никакви следи от Кейтен…
— Кейтен! — за кой ли път извиках аз.
— Тук съм! — неочаквано чухме гласа му някъде отгоре.
— Какво правиш там? — извика в отговор Чез.
— Сега ще сляза!
Напрегнато се ослушвахме за звуците отгоре, страхувайки се, че нещо или някой ще падне върху нас.
Право пред нас се появи слаба светлина, която се оказа огнена топка. Зад нея, естествено, крачеше самия Кейтен.
— Харесва ли ви новият ни дом? — полюбопитства Майсторът.
От опита му да изтръска ливреята си във въздуха стана още по-прашно, макар че от това по-прашно накъде? Като цяло и четиримата драстично повишихме ранга си, защото цветът на нашите ливреи стана мръсно сив, както се полага на Върховни Майстори.
— Прекрасен е — ядосано отвърна Чез, разтривайки насинения си крак. — Какъв беше този шум, който чухме?
— Да, част от покрива се срина…
Съвсем случайно се натъкнах на едно прашно и мръсно кресло. Тъй като не бях много по-чист от него, аз без колебание седнах на самия му край.
Хряс!
Когато ме вдигнаха от изгнилите останки, аз най-накрая спрях да проклинам и, кихайки от всеки и от всичко, побързах да се измъкна от тази не къща, а реликва, достигнала до нас от дракон знае кои времена.
По пътя няколко пъти попадах на някакви желяза и веднъж пропаднах в дупка в пода. Но бях непреклонен в желанието си да се измъкна от прашния ад и скоро се озовах на улицата.
— Тук повече няма да вляза — казах твърдо, разтривайки насинения си задник и наслаждавайки се на чистия въздух.
— И аз — подкрепи ме вървящия след мен Чез. — От този прах дори не можем да разберем степента на разруха на този паметник на архитектурата.
— Е, с праха сега ще се разберем — каза бодро Кейтен и запретна ръкавите на червената си ливрея.
Този път Кейтен доста си поигра с потоците енергия, но резултатът беше удивителен. В къщата се образува своеобразно торнадо, което засмука цялата прах от къщата и я подреди в спретнати купчини на поляната. Така и не разбрах защо трябваше да са много купчини, а не само една…
— Уау. А ни казваха, че извън Академията е много по-трудно да се сплитат потоци — каза Алиса, гледайки очаровано резултата от заклинанието.
Аз просто нямах думи.
— По-трудно е — потвърди Кейтен, — и ще имате време да се уверите.
— И все пак в такава дупка няма да живея — Чез предупреди Кейтен. — Едно почистване не може да превърне тази дупка в дом за живеене.
— Хей, не можеш ли с някоя магия да накараш тази съборетина да изчезне, пък ние на нейно място ще направим палатка от клонки, и там ще живеем. Няма да е много елегантно и удобно, но ще е безопасно — със смях предложих аз.
Но смях през сълзи…
— Предлагам да живеем при братя Викерс — направи своето предложение Чез. — Те самите казаха, че имат голяма къща.
— Голяма за Пограничните райони — коригирах приятеля си. — Семейството им е огромно, така че по-добре в палатката.
— Разбира се, аз точно за това постъпих в Академията, да живея в палатка насред погранично село — изсумтя Алиса. — Заслужава си.
— Добре, приключвайте обсъжданията — прекъсна ни Кейтен. — Хайде съберете всичкия боклук, който изкарах от къщата, и го изгорете. Но без дим! Направете тримата заедно такъв огнен стълб, че всичко да изгори за секунда, тъкмо ще потренирате.
Набързо се изтръскахме от праха и мръсотията, вдишахме свеж въздух и започнахме да трупаме всичкия боклук на една купчина. Но уменията ни по левитиране бяха толкова слаби, че по-скоро пречеха, отколкото да помагат — само се изцапахме подобаващо, така че се наложи да работим с ръцете си. Накрая струпахме всичко на голяма купчина, горе-долу колкото мен висока, и тримата започнахме да сплитаме общ огнен стълб. Сплитахе дълго време, около пет минути…