Между другото, аз напълно забравих за жителите на града. Миниатюрното торнадо на Кейтен не можеше да остане незабелязано, така че по времето, когато запалихме огнения стълб, около къщата се бяха събрали доста хора. Дори търговците временно спряха да превъзнасят стоките си и с интерес загледаха в нашата посока. Цялото това внимание не ни беше много приятно, но какво можехме да направим?
А когато огнения стълб пламна (двойно по-висок от мен и около три метра в диаметър), вече половината град се беше събрал да гледа.
Огненият стълб изгори целия боклук за секунда и угасна, но хората дълго време не искаха да се разотидат. Колкото и да им викаше Чез, че представлението е приключило, никой не му вярваше. Бедния ми приятел, само гласа си изгуби напълно.
— Те май си мислят, че им гостува безплатен цирк, — ядосано изхриптя Чез.
— Не им обръщайте внимание — бодро каза Кейтен. — Сами ще си тръгнат, ако нищо интересно не се случва. Хайде, да влезем и да огледаме с нов поглед.
— Не ни трябва нов поглед, а нова къща — измърмори Чез.
Въпреки това, всички искахме да видим останало ли е нещо вътре. Странното беше, че все пак нещо наистина беше оцеляло, и то дотолкова, че Кейтен радостно потръпваше, Алиса беше във възторг, дори ние с Чез се зарадвахме.
В тавана на първия етаж зееше огромна дупка, а покрив над втория етаж изобщо нямаше, така че естествената светлина беше повече от достатъчно. В допълнение, всички стени бяха в дупки, през които се процеждаха тънки лъчи светлина. Кейтен беше издухал всичкия прах и сега въздухът тук беше много по-хубав, отколкото на улицата. Дори ми се струваше, че ухае на влага и свежест, сякаш наблизо тече поточе…
— Вижте какъв фонтан! — възхитено възкликна Алиса.
Действително, в средата на огромния хол, заемащ целия първи етаж на къщата, стоеше прекрасен фонтан от бял мрамор! Не знам как, но беше в идеално състояние. На фона на статуята на входа това изглеждаше малко странно. Мебели в хола нямаше, може би от тонадото на Кейтен, но по-вероятно беше да са се превърнали на прах дълго преди нашето пристигане. Основната част на фонтана беше статуя на малък дракон, изпълнена с изумителна точност и изящество. Водата абсолютно безшумно излизаше от устата на дракона, изобразявайки пламъци, и падаше в малко езерце. Кръглият пиедестал, на който стъпваше удивителното крилато създание, беше изписано с някакви сложни и напълно неразбираеми знаци… Фонтанът очевидно беше омагьосан с някаква магия, която поглъщаше всички звуци от падащата вода. Чудех се защо ли. Що за странност?
— Изумително — тихо проговори Кейтен. — Вижте каква красива фигура и какво удивително покритие…
— Да, като истински е, — съгласи се Чез.
Фонтанът беше невероятно красив. По течащата върху белия мрамор вода играеха отблясъци на светлината — дупката в покрива много подходящо беше точно над фонтана.
— Не мога да повярвам, че никой не знае за този фонтан — започна да размишлява на глас Кейтен. — Ако пък знаят, защо къщата стои непокътната? И защо никой не се опитва да изнесе оттук това чудо?
— Може би защото това чудо е много тежко? — предположи Чез.
— Не ме разсмивай — рязко отвърна Кейтен. — Дори и аз при добро желание мога да го пренеса оттук, и то не само фонтана, но и част от къщата… макар и не много надалеч. А ако поканя и няколко Върховни Майстори, ще вдигнат цялата къща най-малко до друидите в Древната гора.
Доста ще се изненадат друидите, когато върху главите им се стовари напълно изгнила къща. Имам предвид, че ще е изгнила…
— Наистина е странно — съгласих се аз и се засмях тихо. — Между другото, Кейтен, къде точно под краката ти се срути пода на втория етаж?
Кейт се огледа преценяващо нагоре.
— Ами, като че ли точно над фонтана… Аха, искаш да кажеш, че таванът е паднал върху нещо, което по-рано е закривало фонтана?
— Мога само да предположа — отговорих аз скромно. — Но изглежда логично.
Майсторът замечтано поклати глава.
— Значи… в доклада си непременно ще опиша този фонтан. Това е много древен артефакт! Истинско съкровище за Майсторите.
Странно. Какво толкова удиви Кейтен в този фонтан?
— И защо точно за Майсторите? — попитах го аз.
— Вече казах, този фонтан е просто с фантастична изработка…
— Да, да, това го виждаме — прекъснах Майстора. — Но в допълнение към историческата стойност…
— Историческа! Ясно казах, че този фонтан е покрит с невероятно енергийно поле!
— Аха, енергийно — най-накрая разбрах аз. — Защо не ни каза по-рано?