Кейтен за известно време ме гледа неразбиращо.
— Вече казах на чист елирски език, че фонтана е с удивително покритие. Не виждате ли?
Ние поклатихме отрицателно глави.
— Знаеш ли, Кейтен, не искам да се заяждам, но първокурсниците наистина не виждаме никакви енергийни полета с изключение на тези, които сами сплитаме. Не сме обучени.
— А, да — смути се Кейтен. — Така съм свикнал с вас, сякаш се познаваме от години…
Какъв комплимент! Или напротив, ако това вече сме го учили.
През следващите два часа обходихме цялата къща отвътре и отвън. Само на втория етаж не се осмелихме да се качим — това оставихме на Кейтен като единствен от нас, който можеше да лети нормално. Всъщност и аз умеех, но от изненадата можех да забравя, затова реших да не рискувам.
Моите приятели също бяха любопитни, но и те не се качиха горе, тъй като падане от втория етаж не влизаше в сметките им. Между другото, Кейтен на два пъти пропада през пода, но спираше по средата на етажа и се издигаше обратно.
Мебели в къщата почти нямаше, с изключение на няколко железни легла и една оцеляла неясно как голяма и солидна дървена маса. Но по стените висяха множество неразбираеми картини. Неразбираеми, преди всичко защото бяха покрити с дебел слой ръжда ли, мъх ли… Картините бяха сякаш сраснали със стената, понякога не се разбираше къде свършва една картина и започва другата. Тук-там можеше да се видят части от лица, пейзажи, и някакви същества… плавно преминаващи в мръсни петна по стените. Между другото, бившият собственик на къщата явно уважаваше тези същества. Статуята на входа, фонтана с дракон, всевъзможните орнаменти по олющените перила, дори на пода, ако се вгледа човек внимателно, може да се види някакво мило шестокрако създание.
— Би било интересно да разберем кой е живял тук преди — каза Кейтен, когато всички седнахме да починем на един железен креват.
— Маниак — уверено каза Чез. — Макар че, вероятно, много богат…
Ние с Алиса кимнахме в знак на съгласие.
— Трябва по-добре да претърсим къщата, — усмихнах се аз. — Може някъде съкровище да е скрил.
Кейтен посочи фонтана.
— Ето истинското съкровище. Почакайте само да видите когато долетят всички Върховни Майстори да разглеждат това чудо.
— Интересно какво ще правят с този фонтан? — каза Алиса замислено. — Няма да е за красота тука и неслучайно беше скрит… Кейтен, ти каза, че по него има някакво магическо поле, но не можеш да разбереш какво точно прави то?
Кейтен се усмихна тъжно.
— Не е лъжица за моята уста. Въпреки, че и аз съм Майстор, но съм далече от нивото на знания на Върховните Майстори. Полето е втъкано директно в статуята, и може би някъде под земята, това е всичко, което мога да кажа за момента.
— Колко интересно — каза Алиса, очаровано гледайки фонтана.
Отвън се чу вик:
— Ей, има ли някой вътре?
— О, братя Викерс дойдоха — зарадва се Чез. — Сега ще им се похвалим с нашия замък.
Чез радостно скочи от ръждясалото легло и изтича на улицата.
— По-внимателно бягай… — започнах аз.
Хряс.
Чез се спъна в някаква дъска и се просна на пода почти до изхода.
Моят приятел руга дълго, цветисто и с удоволствие. Не пропусна и къщата, и Майсторите, изпратили ни незнайно къде, и братята Викърс, които се мотаят из града, докато ние работим здраво.
При този грохот и викове Невил изтича вътре.
— Какъв е този шум тука?
— Решихме да пренаредим, — пошегувах се аз. — Толкова много мебели…
Притичалият след брат си Наив учудено се огледа.
— Мебели? Къде?
— Ето. Легла, маса, фонтан…
— Откъде намерихте това чудо? — попита Невил изненадано. — Преди го нямаше.
— Бил си тук и преди? — попитахме заедно с Кейтен.
— Израснал съм в този град, — едва ли не сричка по сричка каза Викерс старши. — Аз съм бил навсякъде. А да прекарат нощта в тази къща за децата все още е най-любимото приключение… между другото, преди тук имаше повече мебели и таванът беше цял…
— Нямаше го този фонтан тук, много добре си спомням — каза Наив. — На това място преди имаше огромна колона.
Виж ти, оказах се прав — фонтанът е бил скрит в голяма колона, и когато Кейтен събори тавана, колоната съшо е рухнала и е открила фонтана.
— Не, аз определено ще докладвам още тази вечер за фонтана — обеща си Кейтен. — Също ще се оплача, че са ни настанили в такава съборетина.
— Знаете ли, не е толкова лошо, че са ви настанили именно в тази къща, — заяви Невил замислено и се огледа. — Тук е идеално за тренировки. Има достатъчно място и ако Кейтен ни даде два-три урока и ни направи малък енергиен купол, ще можем да усъвършенствате някои умения. Ще бъде особено полезно за Зак.