Той явно беше много впечатлен от този ръждясали железни скелети, за да ги нарече легла. Аз не бих рискувал да спя на такова нещо…
— Не се притеснявай, до вечерта ще имаме и мебели, и всички необходими заклинания… така че ще заспим в комфорт.
— За заспиване, ще заспим. Въпросът е после дали ще се събудим — зловещо изграчи Чез.
— С тази прекрасна забележка предлагам да оставим на мира драконовата къща и да се разходим из града, — лекомислено предложи Невил. — Освен това, тук наблизо има страхотна пекарна…
И все пак пазарът в Крайдол беше малко по-различен от нашия, в столицата. Най-малкото от факта, че търговците тук бяха много по-настоятелни и буквално се залепваха за хората, не искайки да ги пуснат, докато не купят нещо. Вярно, че нас никой не рискуваше да ни хваща за ръка, по-скоро обратното — при приближаването ни виковете на търговците ставаха по-тихи, а купувачите бързо се разпръсваха.
— Страхуват се, значи ни уважават — коментира Кейтен реакцията на хората, но по лицето му се прокрадна едва забележима сянка на недоволство.
Трудно ще е с такова отношение към нас да бъдем в състояние да работим нормално и да помагаме на стражата. Въпреки че… за реда да следим ще можем. Къде ти тук безредици? Достатъчно е само на хоризонта да се появи страшния Майстор и хората ужасени ще побягнат към домовете си.
Затова пък за братята Викерс веднага бе очевидно, че тук са сред свои — Невил крачеше, сякаш нищо не се е случило, и понякога поздравяваше минувачите, а Наив напълно изчезна при сергиите с храна. Тези двамата, за разлика от нас, хората не заобикаляха. Напротив — всеки се стремеше да ги потупа по рамото или да им стисне ръцете. И то въпреки факта, че братята бяха облечени точно като нас. Да, в Пограничните райони понятието „свой“ очевидно означаваше много повече, отколкото в Лита. При нас всеки е сам за себе си и във всеки удобен момент е готов да направи гадост дори на най-близкия си приятел.
Ние бавно вървяхме по Пазарна и се оглеждахме. Невил с голямо желание ни разказваше за всичко, което виждахме, но след пет минути обяснения започнах да блокирвам: „ето тук има голям магазин на хладни оръжия“, „в тази сграда е гилдията на строителите“, „тук живее общност на друиди“…
— Между другото — Невил се огледа. — Ако имате пари, скрийте ги добре. Въпреки че хората са страхуват от Майсторите, портфейлите ще ви свият, без да се замислят.
— Откъде този лукс? — засмя се Чез. — Когато влизах в Академията не си и помислих да взема много пари. Така че… в джоба ми се мотаят само няколко монети.
— Не се притеснявайте — успокои ни Кейтен. — Академията ще плати всички разходи.
— Наистина? — ококори се Чез. — Аха… Невил… Ти каза, че някъде там има хубав магазин за дрехи? И още, ей там видях една много интересна бижутерия…
— За какво са ти бижута? — не разбра Кейтен.
— Не са за мен — ушите на Чез почервеняха и той бързо заговори: — Като не мога да поканя приятелката си на гости, поне подарък да й изпратя. Ако знаеш колко е красива. Не мога да й подаря обикновена дрънкулка, тя заслужава много повече. Бих искал да намеря камък с цвета на нейните красиви… ей, Зак, помниш ли какъв беше цветът на очите й? Аз съм говорил с нея само няколко часа и през цялото време гледах не където трябва… Е, няма значение. Просто трябва да избера най-скъпия скъпоценен камък.
— Да, но…
— Кейтен, какво ти става? Парите не са твои, а на Академията. Те сигурно правят купища пари със заклинания…
Кейтен веднага осъзна, че няма да се отърве от Чез, докато не получи това, което иска. Но да се съгласи веднага не му позволяваше самоуважението, а да не се съгласи — чувството за самосъхранение. Червенокосият ми приятел наистина можеше да умори човек с приказки… вярно, че смъртни случаи лично аз не съм виждал, но припадъци на слабо устойчиви момичета — да, това съм виждал…
— Нека да не спорим точно днес и сега, и така имаме достатъчно проблеми — бързо каза Майсторът. — Ще имаме време да обикаляме магазините. Обещавам ти, че ще намерим подходящ подарък за твоето момиче. Сега най-важното за нас е да се запознаем с града, да отидем в магазина за мебели и при началника на стражата.
— И точно в този ред — Алиса се засмя. — По степен на важност.
— Подходящ подарък? — уточни Чез.
— Вече обещах — сериозно каза Кейтен. — Така, да не се разсейваме. Ние трябва да знаем кое къде се намира. Никога не знаеш какво може да ти е полезно…
Чез послушно се огледа, задуши и облиза устни.
— Вие както искате, но аз първо ще се запозная със сергията с пирожките. Точно сега три горещи пирожки с мармалад ще ми бъдат много полезни.