— За какво крещите? — изненада се Невил.
— Алиса остана да пази стареца, а ние хукнахме след момчето, откраднало парите на Чез.
— Разбирам, че сте го догонили. — Кейтен кимна към кесията. — Предадохте ли го на стражата?
— Може и така да се каже — отговорих аз уклончиво.
— Цял целеничък?
— Може и така да се каже — повтори ме Чез. — Само че го предадохме, защото беше вече мъртъв.
Кейтен се опули срещу нас. Няколко пъти си отваряше устата, явно опитвайки се да каже нещо, но от гърлото му излизаха само някакви странни звуци.
Но Наив не се изненада.
— Убили сте го?!
— Да бе — невесело се пошегува Чез. — Аз за парите си гърла прегризвам. Затова и неговото… го прегризах.
Докато се опитвах да си спомня къде беше вратата към вътрешния двор, в който оставихме Алиса, Чез набързо разказа за нашите приключения.
Вратата намерих доста бързо, не мога да се оплача от паметта си. Влизайки в двора, ние не повярвахме на очите си: Алиса и стареца кротко си седяха на една пейка и спокойно си говореха.
С Чез се спогледахме. Интересно, какъв ли се пада младежа на този старец?
— Къде се забавихте толкова? — не много топло ни посрещна Алиса.
— По-добре не питай — Чез се намръщи. — За какво си говорите с любителя на библиотеки?
Алиса го погледна укорително.
— Между другото, г-н Велес е много образован и начетен човек — каза тя.
Вгледах се в дрипавия старец. Това вонящо плашило — начетен и образован мъж?
— Не ме разсмивай, — рязко отвърна Чез. — И без твоите шеги е гадно. Помощникът на твоя начетен приятел го убиха почти пред очите ни!
— Убили са го? — изненада се стареца. — Странно…
Съдейки по факта, че този… как беше… Велес, не е много разстроен, мъртвото момче очевидно не му е роднина.
— Направо нямам думи, толкова е странно! — нервно каза Чез. — Цялата кръв е била изпомпана от него за няколко минути! Отиваме, а той лежи целият бял и с прерязано гърло… идиотска работа… Както се казва, на практика сме. Първи ден в града, а вече два трупа…
Чез говореше все по-бързо и по-бързо.
— … Не стига това, ами в някаква Прокълната къща ни настаниха, в която не да се живее, а да се стои дори е опасно. Като капак всички се страхуват от нас, сякаш сме заразни.
— Какво нервничиш — каза Кейтен. — Я се вземи в ръце.
— Всеки нормален човек на мое място ще се изнерви — обидено отговори приятелят ми и погледна към мен.
Какво ме гледа? Мен тези трупове по незнайна причина не ме разстроиха. Честно казано, не асоциирах тези мъртъвци с живи хора… Просто мъртви тела. Дори не ги познавах. Ако беше някой от моите приятели… пфу… Що за глупави мисли?
Старецът, който мълчеше през цялото това време, изведнъж каза тихо:
— За жителите на Пограничните райони Майсторите са почти същото, каквото са троловете за жителите на столицата. Приказки, с които плашат малките деца. Вие как бихте гледали на оживелите злодеи от приказките?
— И защо веднага злодеи? — обиди се Чез и впери поглед в Невил. — Вие нищо не ни казахте за това. Само не казвай, че точно тези приказки не са ви ги чели.
Братята бързо се спогледаха.
— Ами… не искахме да разваляме настроението ви.
— Настроението не искали да ни развалят — изимитирах Невил. — Ако знаехме какво е отношението към Майсторите, никога нямаше да се съгласим на тази практика.
Тук, разбира се, малко се изхвърлих. Все едно някой ще ни пита.
— Така беше — кратко отвърна Невил.
Ама и той… Умишлено са премълчавали, че тук с нас плашат децата. Не разбирам как с такова възпитание братя Викерс изобщо са решили да постъпят в Академията.
— Между другото, не всички жители на Крайдол се страхуват от Майстори — опита се да ни успокои Невил. — Повечето от вас просто излишно се притеснявате.
— Защо е това „вас“? — попитах го аз. — Искаше да кажеш „нас“.
— Не, именно „вас“. Ние с брат ми сме местни. Дори да станем наемни убийци и да ни издирват в цялата империя, тук ние винаги ще си останем свои и никой няма да тръгне да ни предава на стражата или да прави нещо още по-лошо.
— Браво — каза Алиса. — Не мислех, че хората сте способни точно на такова отношение към „своите“.
— Че то точно за вампирите не е типично — засмя се Чез.
Алиса въздъхна.
— За вампирите не ми се говори — те са готови да захапят гърлото на всеки, който според тях им пречи за нещо. А да им пречи може абсолютно всяко същество, без дори да го осъзнава.
— Мили и добри създания — сериозно каза Кейтен. — Вярно е, че хората и вампирите не се различават особено. Но защо изобщо говорим за това? Толкова работа имаме, а вие тук локуми разтягате.