— И аз, — присъедини се към мен Невил.
Обиколихме около къщата и колебливо спряхме пред една олющена врата.
— Знаеш ли, мисля, че това място ми е познато — каза Чез бавно. — Дори бих казъл, че…
Погледнах познатата врата, познатия квартал, както и познатия прозорец на втория етаж.
— Вече сме били тук — завърших думите на Чез и поясних на Невил: — В тази къща открихме трупа на крадеца.
Няколко секунди минаха в пълно мълчание.
— Добре, да влезем и да видим какво е забравил тука — най-накрая каза Чез. — Нали казват, че престъпниците винаги се връщат на местопрестъплението.
— Да — съгласих се аз. — Ето ние с теб също се върнахме. Ако някой разследва убийството и ни следи, много добре се вписваме в това твърдение.
И ние за втори път този ден влязохме в къщата. И за втори път бяхме напълно подготвени. Готови с огнени топки и всевъзможни щитове, и дори левитация (само аз).
На първия етаж нямаше никого. За да го разберем, ни трябваха само няколко погледа. Но виж, да се качваме на втория етаж не бързахме. Дори вироглавец като Чез не искаше да срещне вампира лице в лице.
С жестове ние с Невил му обяснихме — след като той забърка тази каша, нека пръв да се качва. А ние ще го прикриваме, доколкото можем.
Целият боен плам на Чез изчезна още на първото стъпало на стълбата. Той се спря нерешително, после пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да се гмурка под вода, и бързо преодоля останалите стъпала. Ние с Невил забързахме след него, със свити сърца чакахме викове и звуци от борба, но нищо подобно нямаше. Чез стоеше в средата на стаята и се оглеждаше.
— Ако е бил тук, отдавна си е заминал — ни каза с леко разтреперан глас Чез.
— Е, чудесно — облекчено каза Невил. — Така е по-добре.
— Вижте. — Чез кимна към леглото. — Трупът все още не е взет.
Пристъпих по-близо към убития крадец и едва се сдържах да не изкрещя.
— Ъ… м-момчета — заекнах аз. — Взели са го. Само че не целия…
Главата на трупа липсваше.
— Слушай, Невил, случайно да си чул за мотаещи се в града ви колекционери на глави? — опита да се пошегува пребледнелия Чез.
Викерс старши не каза нищо. Като че ли му прилошаваше. Ние с Чез вече започнахме да привикваме с такива гледки, но Невил очевидно трудно задържаше съдържанието на стомаха си.
— Да се махаме — казах твърдо. — Няма какво да правим тук.
Невил кимна бързо и първи се устреми надолу по стълбите.
— Ама че сме късметлии — нервно се засмя Чез, тръгвайки по стълбите.
В следващия миг едва не ритна Невил, който бягаше нагоре по стълбата, сякаш е видял оше един труп.
— Момчета! Труповозката пристигна.
— Какво е пристигнало? — изненадах се аз.
— Колата, с която карат труповете в моргата.
Така. Е, дойдоха за трупа, и какво сега? Ние сме в края на краищата Патрул. Ще кажем, че просто сме проучвали местопрестъплението.
Отидох до прозореца и погледнах към улицата. Ето ти Законът на Мърфи в действие: на входа наистина стоеше каруца с два коня, а до нея…
— Хей, Чез, дошли са същите двама стражи, които срещнахме предния път тука. Страхувам се, че няма да разберат защо трупът е загубил главата си докато ги е нямало, а нашето присъствие значително ще засили подозренията им.
— Хайде де — отвърна Чез. — Та те се страхуват от нас едва ли не повече, отколкото от вампирите.
— Страхът няма да им попречи да докладват на началството — каза бавно идващия на себе си Невил. — Можем, за да не предизвикваме излишно подозрение, да се качим на покрива и да се спуснем от другата страна на къщата?
— Добра идея — съгласих се аз. — Главното е, че още не са ни забелязали отдолу.
На първия етаж се чу скърцане от отваряне на врата.
— Бързо! — прошепнах аз и първи се качих на прозореца.
Стъпвайки на перваза, просто направих малък левитационен импулс и отлетях на покрива. След това помогнах и на другите двама, те не можеха да летят.
— И сега какво? — запита Чез.
— Мисля, че е по-добре да изчакаме докато стражата си тръгне, а след това да слезем — предложи Невил. — Така ще бъде по-добре.
— За нас или за стражата? — уточни Чез.
Междувременно, аз се изправих на крака и се огледах наоколо. Въпреки, че това беше само втория етаж, гледката беше доста добра. Всъщност, триетажните сгради в Крайдол не са толкова много, така че от тук можеше да се види почти половината град.
— Мисля, че разбирам защо вампирът се придвижва по покривите — каза присъединилия се към мен Чез. — Много е удобно и няма почти никакви хора. Ние също може да опитаме да се приберем така вкъщи.
— Че как? — заинтересува се Невил. — Можеш ли да правиш скокове от по десет метра?