— Не мога — огорчено призна Чез. — Отдолу изглежда лесно, сякаш всички къщи са много близко една до друга. Във всеки случай, така изглежда, когато го прави вампир. За съжаление, този метод на придвижване из града е достъпен само за Зак.
Честно казано, не владеех левитацията толкова добре, че да рискувам със свободен полет на такава височина. Нищо чудно в най-неочаквания момент левитацията да не сработи, макар че простите заклинания като Огнени топки, Въздушни юмруци и обикновени магически Щитове почти винаги стават без засечки.
— Жалко, че призоваващото ти заклинание изчезна — спомни си Невил. — От тук бихме могли да определим посоката, в която е отпрашил вампира.
— Направи ново — предложих на Чез. — Няма какво друго да направим.
Чез послушно отвори справочника и започна да прави заклинанието.
Аз се опитах да седна някъде, но покривът беше покрит с такъв слой мръсотия, сякаш не беше чистен от построяването на къщата.
— О, колко е мръсно — оплаках се на Невил. — Тук изобщо вали ли?
— Вали — сви рамене Невил. — Но рядко.
— О-хо, гледайте — с дрезгав глас каза Чез. — Ето я червената нишка. Само че никъде не отива…
И наистина, прозрачната червена нишка правеше странни плетеници по покрива, сякаш вампирът е играл на гоненица с някой. И се движеше, следвайки пътя на вампира. Скоро прескочи на следващия покрив.
— Надявах се, че се е скрил някъде тук — каза Невил. — Както и да е, мисля, че той ни е наблюдавал от покрива, вижте как е обикалял тука.
Чез внимателно наблюдаваше как действа заклинанието му.
— Слушайте, мисля си… — най-накрая каза той. — Дали хората виждат червената нишка? Изглежда, че не, никой не поглежда към нея. От друга страна, ние всички я виждаме…
— Леле, Чез започва да се интересува от наука — не можах да устоя на го подиграя.
— И то след като напуснахме Академията — добави Невил. — Не напрягай мозъка си напразно, ще го претовариш. Попитай довечера Кейтен, щом толкова те заинтересува.
Погледнах към съседния покрив да видя накъде ще продължи нишката. Но тя не продължи по-нататък, сякаш… вампирът е останал там!
— Слушайте, а може би той сега ни наблюдава!
— Но защо? — попита Невил. — Не разбирам. Ако се опиташе да ни нападне, по щях да го разбера…
— Пепел ти на езика — изръмжа Чез. — Не буди лъва, докато си спи на съседния покрив и никого не закача.
Уау, каква интересна интерпретация на поговорката.
Ние с Викърс старши стояхме и подозрително оглеждахме съседния покрив. Като че ли върху него нямаше никой, само някаква купчина боклук…
— Все пак да опитаме да продължим по следата, а? — невинно попита Невил. — Може би просто се е спуснал по другата страна на къщата.
— Или може би просто се е спуснал по другата страна на къщата, а след това се е върнал и сега ни чака в засада? — с разтреперан глас предположи Чез.
Странно, какво става с гласа му?
— Хайде де, за какво му е да го прави? — попитах, без да се обръщам.
— С-сам го п-попитай! — истерично извиси глас Чез.
С Невил се обърнахме наоколо толкова бързо, че едва не счупихме вратовете си.
Чез висеше в много неудобна положение — с главата надолу. А фигурата в сива роба го държеше за крака и демонстративно го поклащаше.
Усетих странното чувство, че всичко това вече съм го преживявал. Тогава… по време на атаката на Академията…
— Добре изглежда, нали? — с мек глас каза вампирът.
Без да кажем и дума, ние с Невил запалихме Огнени птици и пристъпихме напред.
— Пусни го веднага! — процедих през зъби.
Вампирът направи крачка до ръба на покрива.
— Да го пусна? Сигурни ли сте?
Сега Чез висеше с главата надолу точно над разхождащите се отдолу хора. Отново ме порази факта, че никой не ни обръщаше внимание, но това… не беше важно. Преди всичко бях притеснен за съдбата на моя приятел…
— Какво искаш от нас? — разумно попита Невил.
— Аз? От вас? — изуми се вампирът. — Че нали вие прикрепихте към мен глупавото си заклинание и ме преследвахте из целия град? Или греша и са били някои други недоучени Майстори?
— Не — смутих се аз. — Но ти открадна глава на човек от моргата, и после още една, на крадеца…
— Само си помислете — вампирът сви рамене. — На тях тези глави вече не им трябват. Забележете, дори не съм убивал никого.
Имах странното впечатление, че той се оправдава пред нас. Или само ми се струваше?
— Върни ни главите и ще те пуснем, — обади се Чез.
Честно казано, не разбирах защо са му на Чез тези глави, но това си е негова работа.
— Глупачета — почти нежно каза вампирът. — После сами ще ми благодарите.