— Хей, а къде са другите? — дойде Невил на себе си. — Ние трябваше да сме последни… Е-хо! Хора!
Тишина.
— Хей, може би едно от чудовищата от тези картини е оживяло и ги е изяло? — предположи Чез.
Ние с Невил така го изгледахме, че той веднага спря с шегите.
Отвън се чу глас:
— … разбира се, но какво се случи след това…
— … не, не съм съгласен…
— Алиса и Кейтен — познах аз гласовете на приятелите ни.
— Хайде да ги изплашим — внезапно предложи Чез. — Да се скрием зад вратата и да ги стреснем…
— Само че без мен — Викерс старши поклати глава и отстъпи няколко крачки.
— Тогава просто се махни, за да не те видят — го помоли Чез. — Зак, хайде по-бързо.
Изглежда, че за моето съгласие никой не пита.
Ние с Чез застанахме от двете страни на вратата и зачакахме приятелите си.
Първи влязоха Кейтен и Алиса.
— Здрасти, Зак, здравей, Чез — дружно казаха те, преди да имаме време да правим нищо.
Чез така и остана с отворена за вик уста.
— Какво стоите тук? — попита ни вървящия след тях Наив.
— Ами така… — казах неопределено, поглеждайки към отсрещната стена. — Възхищаваме се на картините.
От стената насмешливо ме гледаше странен мъж, с обгоряло лице, дълги неизрязани нокти и странна широкопола шапка.
— Намерили на какво да се възхищават — избоботи в отговор Наив. — От тези чудовища целият настръхвам…
— Това е от глад, скоро май не си ял — побърза да каже Чез.
Първото нещо, което направи Алиса, беше да дойде при мен и внимателно да ме огледа от главата до петите.
— Изглеждаш непокътнат — констатира тя. — Малко смачкан, мръсен, но непокътнат. Значи не сте догонили вампира?
Ние се спогледахме с Невил.
— За догонване, догонихме го…
— Само че той порядъчно ни натупа — нетърпеливо обясни Чез.
Сега вече и Кейтен ни погледна внимателно.
— Преди не съм забелязвал такава доброта във вампирите — каза той замислено, след като се увери, че сме цели. — Е, разказвайте, какво е станало и защо все пак сте решили да преследвате вампир? Живота ли ви омръзна? Между другото, аз отговарям за вас, така ли ще ми се отплащате!
Изглежда Майсторът се ядоса не на шега.
— Той започна първи — не остана длъжен Чез. — Разхожда се той по улицата, блъска се… А също и глави краде!
Тишина.
Ние с Невил нямахме какво да добавим, а останалите за миг застинаха, опитвайки се да разберат шегува ли се Чез или не.
— Какво краде? — тихо попита Кейтен.
Седяхме в удобните кресла около огромната кръгла маса и слушахме разказа на Чез. Той разказваше за нашите приключения. Подробно и точно. Само че по неговите думи излизаше, че не вампирът го е държал над ръба на покрива, а той сам е влязъл в двубой с вампира, но ние с Невил сме го провалили. След като Невил го опърли леко с малка Огнена топка, Чез се поправи и разказа всичко както си беше.
Всички бяха изненадани от разказа, освен Наив, когото изпратихме до „Вкуснотии“ да купи нещо за вечеря.
— Късметлии сте, че още сте живи — каза Кейтен.
Сякаш не го знаехме.
— Обикновено вампирите с никого не се церемонят. Очевидно е имал други планове за вас, иначе нямаше да ви прости — замислено каза Алиса. — Вампирите са много кръвожадни същества.
Чез я погледна, но се въздържа от коментар. Правилно, за днес лимитът му от глупави шеги се изчерпа.
— Може би той просто не е искал да се кара с Майсторите — предположи Кейтен. — Макар че какво можем ние да им направим?
— Между другото, — сетих се за един отдавна вълнуващ ме въпрос. — Кейтен, кажи ми, какъв е смисълът, че сме се научили да сплитаме няколко магии? Вампирът за секунда ни приспа, Огнените пеперуди му се подчиняваха повече, отколкото на нас, а нали той уж дори с елементарна магия не може да работи.
Кейтен зае поучителна стойка.
— Първо, това, което сте научили — то е само базата. Само след година ще се усмихвате на сегашните си заклинания, а след още една година дори няма да си ги спомняте. Всеки ученик, който е в третата си година от обучението, може с лекота да се справи с всички първокурсници, взети заедно. Виждате ли разликата?
Опитах се да си представя какви тогава са възможностите на Майсторите, но не можах. Въображение не ми достигна.
— А на второ място? — попита Невил.
— Второ, вампирите използват не магия, а изкуство. Те не могат да създадат Огнена пеперуда, затова просто обръщат магията против вас самите.
— Аха, — обобщих аз. — Значи каквото сме научили, можем да го използваме само срещу тези, които никога не са се занимавали с магия. А всеки вампир, друид, каменен трол и особено Майстор с лекота ще се разправи с нас, без нито една драскотина. Не повдига много самочувствието, нали?