Чез и Алиса кимнаха.
— Лесно е да си най-умен сред глупаци — обобщи Невил. — Лесно, но досадно.
— Не се притеснявайте, някой ден и вие ще станете Майстори — опита се да ни развесели Кейтен.
— Някой ден?
— Ами, след около четиридесет години, ако не замразят обучението ви — уточни Кейтен.
— Какво ще правят? — ококорих се аз.
— Не са ли ви казали? — изненада се Майстора.
Ние всички поклатихме глави.
— Твърде много ученици по време на обучението „прегарят“. Нали знаете как при голямо физическо натоварване получаваш мускулна треска — след това дълго време не можеш нищо да правиш. Същото става и при учениците, които надценяват силата на организма си, получава се така нареченото „прегаряне“. Те се лишават от възможността за използване на магии за период от няколко месеца до няколко години. Освен това, по време на обучението това се случва с почти всички и по няколко пъти. Най-често във втори и трети курс. В периода на възстановяване учениците се изпращат вкъщи или в други градове със специфични задачи на Академията. Затова след първи курс групите се размесват, случвало се е от целия курс да се обучават едва няколко дущи.
Ама че работа. Значи учиш си, учиш си и изведнъж разбираш, че можеш да „прегориш“ или да се пръснеш. Това обяснява защо с нас се обучаваха и ученици от други курсове. Вероятно твърде дълго са се възстановявали, бедните. Също така става ясно и защо никой не може да ни каже колко продължава всеки курс, защото за всеки ученик периода от време е различен.
— А след „прегарянето“ всеки ли се възстановява? — попита подозрително Невил. — Може ли силата да си отиде и никога да не се върне?
Кейтен сви рамене.
— Няма да лъжа, всичко се е случвало във вековната история на Академията, но аз самият не помня такъв случай. Така че не се притеснявайте.
Наистина. Като си помисля, да се спре обучението за пет или шест години… брр…
— Ами петорките? Ако някой от нас „прегори“, тогава кой ще заеме неговото място?
— Нямам представа — каза Кейтен. — Петорките са от ученици от един випуск. Може би всички ще бъдете замразени, за да не се разделяте, или просто ще ви разформироват.
И двата варианта еднакво не ми харесваха. Изводът — най-добре да не „прегаряме“…
Замълчахме за момент, да асимилираме информацията.
— Между другото, Алиса — опомни се Чез. — Какво стана при теб? Разпита ли главния заподозрян?
Вампирката не сподели доброто му настроение.
— Може да се подиграваш, но за момента детето е наистина основният и единствен заподозрян.
— Не разбрах — бях изненадан.
Алиса замълча за миг.
— Виждате ли, Гръм днес не е виждал никакви деца в заведението си. Освен това, на деца е забранено да влизат в ресторанта.
— Странно, че теб са те пуснали — пошегува се вяло Чез. — Това означава, че детето е и убиец?
— Заподозрян — поправи го Алиса. — Или поне много ценен свидетел.
— А може би това дете е просто син или племенник на готвача. Идва понякога тайно от Гръм да хапне нещо вкусно — предположи Невил.
Алиса поклати глава.
— С Велес отидохме при семейството на готвача, никога не е имал деца. Племенници, съвпадащи с описанието, също не открихме.
— Безизходица — заяви Кейтен. — Остава да разпитаме хората на улицата за дете с подобно описание. Все едно да търсиш игла в купа сено.
Можехме да използваме търсещо заклинание… но сега вероятно беше твърде късно. Ако го бяхме направили веднага след като открихме трупа, можеше и да се получи… или ако заклинанието можеше да намери откраднатата кръв. Но какъв е смисълът да мисля за това, като вече е твърде късно.
— Алиса, а какво направи с миризливия старец? — спомни си Чез. — За какво го влачи със себе си…
— За твое сведение, този миризлив старец някога е бил уважаван уредник на библиотеката — изсъска вампирката и рязко скочи от стола си. — Да не си посмял да говориш за него с такъв тон.
— Наистина — присъедини се Невил към нея. — Още като дете съм вземал книги от този старец. Добросърдечен човек е.
Чез обидено се намръщи.
— Нямам намерение да обиждам този добър и мил човек. Но пък как вони…
Алиса се хвърли със свити юмруци към Чез, но на половината път Кейтен леко я хвана.
— Деца, не се карайте — бащински каза той, което само по себе си беше смешно, защото на външен вид не изглеждаше по-възрастен от мен. — Вече имате достатъчно проблеми.
Вампирката засрамено се върна на мястото си, хвърляйки коси погледи към притихналия Чез. Все пак, до юмручен бой сме стигали много рядко. Защо Алиса така защитава този старец?