— Е, къде все пак го оставихте? — попитах аз.
— Оказа се, че Велес готви много добре — Алиса се усмихна. — Гръм се съгласи да го вземе, докато си намери добър готвач. Между другото, Велес не напразно е бил библиотекар — той знае наизуст стотици книги. Може би той ще ни помогне с този фонтан, както и с историята на Прокълнатата къща.
— Какво пък, неговите знания наистина могат да ни помогнат — съгласи се Кейтен. — Ще трябва да поговоря с него…
— Но първо да се измие — подхвърли Чез.
Алиса му показа юмрук, но се въздържа от действия… за сега.
Когато задъхания Наив дотича в къщата с нашата вечеря, ние всички седяхме мълчаливо и всеки си мислеше за нещо свое.
— Защо сте толкова тъжни? — изненада се Наив. — Донесох вечерята.
Е, с тази логика беше трудно да се спори.
Вечеряхме в пълно мълчание. Не си струваше да си разваляме апетита с разговори по текущите проблеми, а и настроението ни не беше най-подходящото.
Но в тишината имахме възможност да оценим напълно красотата и хармонията на фонтана, стоящ почти в центъра на залата, точно срещу масата. Той създаваше една спокойна, сънна атмосфера, насърчаваща отпускането… при условие, че не гледаш картините, закачени на стените.
Наистина ли виждам пред себе си тайнствения Фонтан на съдбата? Ако сънят ми не лъжеше… Ех, ако можех да отида в библиотеката, може би щях да намеря нещо по въпроса. Само че в Крайдол библиотека няма — изгоряла е, а в Академията скоро няма да попадна. Можех да попитам Кейтен, но той едва ли знаеше нещо за това — Фонтанът го удиви също както и нас. Събраха ми се толкова много въпроси… и, странно, но имах чувството, че отговорите на много от тях мога да намеря в тази къща. Просто трябва да знам къде да търся.
И така, какво имахме? В допълнение към общите проблеми с убийствата и вампири, колекциониращи глави, имах три много важни въпроса, за които предполагах, че ще трябва сам да намеря отговорите.
Първо — странното изпитание. Не знам с кого бих могъл да го обсъдя, защото не мога да кажа със сигурност това сън ли беше или реалност. Съдейки по всичко, никой друг от нашата петорка не е преживял нещо подобно, въпреки че не е сигурно… Изобщо, или съм някакъв избраник или бавно, но сигурно полудявам от странните си сънища. Е, този пъзел може да почака до завръщането ни в Академията.
Второ — странното поведение на нисшия вампир. Просто ме шокира. Откъде такава учтивост и желание да помогне? За това определено трябва да разкажа на Кейтен… но, само не сега. По-късно.
И трето — моите странни сънища и връзката им с тази къща, както и с Фонтана на съдбата. За това бих предпочел да запазя мълчание. Моите сънища са си мои… вярно, казах на чичо, но той е член на семейството — на него може. И разбира се, при първа възможност ще му кажа и за първите две загадки — от Ромиус нямам никакви тайни.
— Да, натоварен ден имахме — наруши Алиса тишината. — Хайде да разпределим стаите. Вече е доста късно, искам да си почина… и да спя. Нямаме график, можем да си поспим.
Тя се прозя заразително и грациозно се протегна в стола си.
Всички погледнахме въпросително към Кейтен.
— Какво ме гледате? — изненада се той. — Спалните са на втория етаж. Можете спокойно да се качвате, цялата сграда е обработена с магии. Заклинанията ще се разпръснат след два месеца, но ние, надявам се, по това време няма да сме тук. Единственото нещо, което не бих ви препоръчал, е да правите магии в стаите — може нещо да се обърка. Но в хола правете каквото искате: на фонтана и при най-голямо желание нищо не можете да направите, а всички стени и мебели са покрити със защитни магии, подобни на Енергийното защитно поле от двубоите, специално за да можете спокойно да се упражнявате.
— Супер, — бяхме възхитени.
Действително, тук беше много просторно и идеално за двубои… само че как ще бъде без Наблюдатели и лазарет? Явно ще трябва да правим обикновени тренировки.
— Помолих също така да поставят завеса, за да закрива част от първия етаж, където е фонтана. Няма нужда да се вижда.
— От кого ще го закриваме? — не разбра Чез.
— Забрави ли, че сме длъжни да приемаме посетители тук? Това е официалното представителство на Патрула…
— А, да…
Огледах залата с нов поглед. Ето защо масата и фотьойлите са поставени в близост до стълбите към втория етаж, за да може да останат отсам преградата!
— Хайде да разпределим стаите — Алиса стана от фотьойла си. — Бих искала да почета нещо занимателно преди лягане, — и тя многозначително потупа по вътрешния си джоб, където беше наръчника й със заклинания.