Със стаите се оправихме доста бързо. Алиса делово разгледана всички стаи и категорично заяви, че стаята с изглед към градината е за нея. Стаята с изглед към пазара остана за Чез, а тази без изглед — за мен. Защо без изглед? Защото моя прозорец гледаше директно в огромно дебело дърво от неизвестен вид. Благодаря, друидке, голяма услуга ми направи. Затова пък до стаята ми имаше чудесен душ, който с удоволствие ще ползвам след дългия работен ден. Разбира се, без съмнение първа ще го ползва Алиса.
Невил смутено, но твърдо заяви, че те с Наив ще спят в дома си. Ние демонстративно не се сбогувахме с предателите и хлопнахме вратите на стаите си под носовете им. Да, всичките три. И какво от това, че бяха само два носа? Това не ни спря!
Между другото, прекалено рано започнах да хваля мебелите. Разбира се, бяха с добро качество, но защо във всички стаи бяха еднакви? Шестте стаи на втория етаж бяха абсолютни копия една на друга. Може и да греша, но мисля, че строителите просто са използвали стандартни магии за оформлението на стаите, а мебелировчиците са вкарали напълно идентични комплекти мебели.
Всичко беше семпло — единично легло, нощно шкафче, маса и стол. Но какво правя аз? Повече не ми и трябва, в Академията мебелите също не бяха много повече.
Тъкмо се канех да лягам на леглото и да почета Наръчника, когато вратата се отвори.
— А, вече си заел стаята — каза Кейтен и се накани да излиза…
— Кейтен, почакай! — задържах го аз. — Какво направихте с тази къща? Какво магии приложихте?
— Професионален интерес? — засмя се Кейтен. — Браво. В действителност всичко е много просто: на цялата сграда беше приложена магия за съхранение, а също и множество запечатващи магии, който затвориха всички дупки в пода и стените, и подсилиха скелето… най-просто казано.
Огледах стаята си с преценяващ поглед.
— А защо всички стаи са еднакви?
— Това е илюзия — охотно поясни Кейтен. — Укрепващите заклинания са невидими за погледа и ако не бяха илюзиите, къщата би изглеждала както преди. Просто щеше да е само по-здрава. Илюзиите допълват невидимите магии за по-осезаеми и приятни образи.
Отне ми известно време да осмисля какво казва Майстора.
Значи къщата си е останала същата? И всичко, което виждаме, е просто добра илюзия? Напълно е възможно в момента да стоя на същото място, откъдето падна Кейтен, и под краката ми да няма никакъв под. Само магии… Какво пък, на магиите може да се вярва дори повече, отколкото на истинския дървен под.
— След като всичко е илюзия, защо не я направихте по-красива? А така всичко е еднотипно…
Кейтен тайнствено намигна.
— Добре, исках да е изненада, но на теб ще кажа. Всички тези стаи могат да бъдат пригодени към вашите предпочитания. Това са първокласни заклинания, не забравяй това!
— Значи, ако искаш, можеш да направиш стените златни, или огледални? — зарадвах се аз.
— И не само стените — намигна ми Кейтен. — Пода, тавана, изгледа от прозореца, дори мебелите.
Погледнах подозрително към леглото.
— Мебелите истински ли са?
— Истински са — успокои ме Майстора. — Но това не пречи да прилагаш илюзии върху тях.
Щракнах с пръсти.
— Е, тогава направи нещо по-приятно, да не е така, сякаш сме в казарма.
— Това е изненадата — каза Кейтен. — На теб ти трябва, ти си го направи. Аз отивам да се занимавам с моите си работи…
Каза го с такъв тон, сякаш работата му край няма. Въпреки че на него възложиха цялата бумащина… ако си спомням добре, колко папки с материали му връчи Майстор Ревел… но Кейтен нищо не донесе със себе си… А, сигурно използва някои хитри магии. Както и да е, въпросът е как аз да приложа илюзия на стаята?
— Как, като не мога, — обидих се аз.
Може би той трябва да ми обясни какво да правя…
— Няма нищо трудно — сви рамене Кейтен. — Просто трябва да се настроиш и ясно да си представиш това, в което искаш да се превърне стаята ти.
Почесах се съмнително по главата.
— Не разбирам…
— Тогава разбери — весело каза Кейтен. — Вече си на практика, така че практикувай.
Обясни ми, така да се каже. Благодаря ти, добри Майсторе.
Вече беше прекрачил прага на стаята, когато изведнъж рязко се обърна.
— Само не прави опасни заклинания в стаята! Влизат в резонанс, така да се каже, със заклинанието за пода и ще пропаднеш долу… в най-добрия случай.
Кейтен отдавна си беше отишъл, а аз още стоях и се опитвах да разбера какво имаше впредвид под понятието „настроиш“. Очевидно, тази настройка трябва да бъде тясно свързана с медитацията… между другото, ние сме длъжни непременно да медитираме всеки ден! Да съединим полезното с… полезно.
Седнах на пода и започнах да дишам. Кратко и силно вдишване, след това бавно и много дълго издишване…