— Аз и така силно се привързах към теб — продължи Алиса. — На вампирите е строго забранено да се сближават с хората. Това е не само опасно, но и твърде тежко…
Вече не можех да слушам това.
— Извинявай, Алиса, но това е такава глупост.
Тя ме погледна в очите.
— Ние никога не може да имаме деца…
Щях да падна от леглото.
Какви деца? Ние сега за какво изобщо говорим?
— Предполагам, че нещо не схващам — казах накрая. — Просто кажи, че не ме харесваш или че ти се повдига от мен. Това ще го разбера. Но това… това… тази глупост, аз не мога да разбера.
Тя се изправи рязко.
— Ние с теб си говорим на различни езици.
— Аз говоря на елирски език, интересно ти на какъв говориш? — ядосано попитах аз.
Алиса сви устни и тръгна към вратата.
— Стой.
Аз скочих от леглото след нея и я сграбчих за ръката.
— Не ме докосвай!
С едно късо движение вампирката ме хвърли на леглото и затръшна вратата.
— Ето че поговорихме — зашеметено казах аз.
Действие 9
Не мога да кажа кога точно заспах. Цяла нощ се въртях в леглото и чак на сутринта се унесох в неспокоен сън.
Напоследък границата между реалността и съня много ми се разми. Както не можех да кажа истинско ли беше изпитанието в Академията, така и този сън стана за мен нова загадка. Беше ли изобщо сън? Но да карам поред.
Събудих се от странно жужене, сякаш стотици малки насекоми кръжаха около леглото ми. Отварих очи в мрака и известно време се опитвах да разбера къде всъщност се намирам.
Жуженето спря веднага след като си отворих очите, но едва се опитах отново да заспя, и неуморните насекоми отново се подгониха над главата ми.
Седнах в леглото и тъкмо се канех да включа светлината, когато тя светна от само себе си. Неволно зажумях, а когато очите ми свикнаха с ярката светлина стана ясно, че светлината не е от лампата, както си мислех в началото, а идва от някаква странна табелка. Табелката блестеше много ярко и осветяваше цялото помещение, а върху стъкленото й покритие беше написано с големи червени букви „Вход“.
Табелката висеше над приятелски отворена врата и аз бях абсолютно сигурен, че по-рано на това място нямаше нищо подобно. Всъщност нямаше какво да се учудвам, нали с илюзорните заклинания, обгръщащи цялата къща, можеше да се направи всичко. Въпросът е кой именно е решил така глупаво да се шегува с мен. Макар че освен Алиса няма кой друг — Кейтен по такива глупави шеги просто не си пада, а Чез едва ли въобще знае за илюзьорния произход на новия външен вид на Прокълнатата къща.
Но защо й е? Да си отмъсти за кавгата ни днес? Глупости. А ако предположа, че тази врата е истинска, накъде ли води?
Всъщност, какво изобщо размишлявам? Просто ще вляза и ще видя. Вярно, че доколкото разбрах от думите на Кейтен, всички илюзии, които ни заобикалят, в известна степен са истински… Как тогава да разбера, илюзия ли е или не? Най-много да забия нос в стената…
Станах от леглото, наметнах ливреята и едва тогава пристъпих към вратата. Докоснах я предпазливо, за да се уверя в относителната реалност на ситуацията. Защо относителна? Ами защото все още не бях докрай сигурен, че това не е сън.
Без много да му мисля, аз прекрачих през вратата, покривайки носа си с ръка, за да не го счупя в стената. Но стена нямаше. Зад вратата ме чакаше голяма изненада — дълъг коридор, простиращ се в продължение на стотици метри. По стените на коридора бяха окачени най-обикновени факли, а далеч напред можеха да се видят изпълняващите странен и плашещ танц сенки.
Сънят ми започва да се сбъдва — помислих си невесело. Сигурно в този коридор има врати към най-различни стаи, и в някои от тях ме чака далеч не приятно посрещане. О, стига! Аз не се поддадох на провокативните тестове в Академията, и сега няма да участвам в глупавите лудории на някой друг… Дори ако лудориите са дело на собственото ми съзнание или на Прокълнатата къща.
Обърнах се към вратата с твърдото намерение да се върна в леглото и да спя, но ми попречиха по най-нахалния начин — вратата се затръшна право в лицето ми, или по-скоро, удряйки директно в носа ми. Нужно ли е да казвам колко много се обидих? И честно се опитах да й отмъстя за наглата постъпка, а и да се измъкна от този капан. Но огнените ми топки не оставиха никакви следи по вратата. Всичките ми опити да я разбия с физически средства също се провалиха. Очевидно някой наистина искаше да тръгна по коридора. Много е вероятно тази разходка да има летален изход за мен, в съня ми зад вратите ме чакаха най-различни опасности, започвайки от познатия ми вече каменен трол и завършвайки с най-невероятните многоглави, многоръки и многокраки чудовища…