Направих последен неуспешен опит да отворя вратата и въздъхвайки тежко, направих първата крачка към неизвестното. Противно на страховете ми, никой не скочи върху мен от тъмнината, в действителност тъмнина нямаше — факлите прекрасно осветяваха целия коридор. Между другото, доста приятно е да срещнеш подобен начин на осветление, аз отдавна бях свикнал с вълшебните лампи — тях ги използват и в Лита, и дори в повечето домове на Крайдол.
Първите десет метра изминах изключително напрегнат, вторите — доста по-спокойно. Изминавайки към триста крачки, започнах да подозирам, че ако това продължава все така, скоро ще изляза на града. Дори и до вкъщи мога да стигна… или до Шатер…
И ако в началото твърдо бях решил да не влизам през никакви врати, сега вече не бях толкова сигурен. Май бих предпочел да проверя какво се крие зад вратите, отколкото да крача напред по безкрайния коридор.
И съвсем скоро получих такава възможност. Още отдалеч забелязах желязната врата. И как да не я забележа, когато над нея имаше светеща табела, подобна на тази, която ме посрещна на входа.
„Ще влезеш ли?“ — питаше закачливо.
Спрях пред вратата и се замислих. Да вляза или да не вляза? Не, не точно да вляза… само ще надникна. А ако има скрити съкровища? Пфу, какви, дракон да ме вземе, съкровища? Изход ми дайте!
Неуверено натиснах дръжката и… нищо не се случи. Вратата беше заключена.
Е, добре. Така дори ще ми е по-лесно — заключени и отключени… Хм, а ако зад нея е изхода? Значи няма да стане така, ще трябва да се опитам да я отворя.
Без да му мисля повече, започнах да ритам по вратата (ако има някой зад нея и тя е залостена отвътре), опитах да я отворя с груба сила и дори с магия, но тя не помръдваше. Но на действията ми реагира табелката — „Много ли искаш да влезеш?“ — попита тя.
Учудено се взрях в надписа, който се появи.
— Разбира се, че искам — казах на глас.
„Защо?“
Разумен въпрос.
— Искам да се махна от тук!
„Тогава продължи надолу по коридора, това не е твоята врата.“
— Благодаря — учтиво благодарих. — А ще ми подскажете ли накъде е изхода?
На табелата се появи стрелка, сочеща надолу по коридора.
— Много смешно — изръмжах аз и тръгнах в указаната посока, оставяйки зад гърба си ехидната табела.
На следващата врата се натъкнах след около десет минути. Над нея висеше табела с вече приготвен за мен надпис: „Това не е твоята врата“. На всичките ми опити да си поговорим табелата не реагира.
— А предишната табела, между другото, беше доста по-разговорлива — казах обидено и реших да не предизвиквам съдбата с „не моята“ врата.
Третата врата видях след половин час скитане по този тъп коридор. Въпреки че може ли да се нарече скитане монотонното крачене по идеално прав коридор, бавно, но постоянно слизащ надолу?
Вече познатата табела любезно ми съобщи „Това определено не е вашата врата“.
Тук не издържах:
— Слушай, или обясни какво се случва, или ще вляза през тази врата, независимо дали е „моя“ или „не е моя“!
Фактът, че ако вратата е заключена не можех да вляза през нея и при най-добро желание, аз реших благоразумно да премълча.
„Както искаш“ — откликна табелата и след кратка пауза добави — „На теб ще ти е по-зле“.
Желязната врата недружелюбно скръцна и бавно се отвори.
Без дори да погледна към табелата, най-вероятно отново ще е написано нещо гадно, бързо прекрачих в неизвестното, като за всеки случай създадох една Огнена топка. Ако бях останал още секунда на прага, най-вероятно щях да се откажа от тази глупава идея. Но първата крачка беше направена и беше късно за отстъпление.
Огнената топка осветяваше една малка част от помещението и не можех да разбера къде съм попаднал. Каменният под, покрит със някакви странни шарки, вдъхваше някои страхове, но засега беше твърде рано да бия тревога. Направих още няколко малки Огнени топки и ги разпръснах пред себе си в радиус няколко крачки. Видимостта ми се подобри, но само установих, че еднообразния в своята неразбираемост под се простира надлъж и на шир във всички посоки. Решавайки, че вече всичко съм видял и тази зала наистина не е „моята“, аз се обърнах към вратата… но тя беше изчезнала! Около мен беше пустота, осветена само от моите Огнени топки. Помощ!
Внимателно обходих навсякъде, но не срещнах нито една стена, да не говорим за врата. Цялата тази работа странно напомняше на изпитанието в Академията… или съня за изпитанието в Академията?
Някъде далеч в тъмното се дочу лек шум, сякаш твърда метла метеше по пода.