Значи имам само още два опита? Интересно, колко ли са вратите…
— Как мога да намеря „своята“ врата? — с леко треперещ глас попитах табелата.
„Правилен въпрос“ — одобри табелата. — „Съдбата“.
— Какво ще рече „съдбата“?
„Помисли къде те води твоята съдба“.
Къде ме води моята съдба? В последно време единствено към неприятности. Ако погледна от тази гледна точка, то предишната врата си беше точно за мен.
— Какво означава това?
Табелата примигна „Изборът е твой“ и изчезна.
Ругах дълго време. Поне пет минути. Но нямах избор — трябваше да се взема в ръце и да размишлявам върху превратностите на съдбата. Доколкото схванах, нямам ограничения във времето, така че можех спокойно да си мисля.
И така, имам още два опита. Трябваше да намеря „своята“ врата и да се махна оттук. Не приличаше на шега — явно работата беше сериозна. Как беше написано на табелата? Къде ме води моята съдба? Значи нещо от живота ми трябва да указва правилната врата. Само че кое точно?
Прекарах известно време в размишления и стигнах до извода, че решението е твърде просто и очевидно. Едва ли можеше да се нарече изпитание това, което трябваше да направя — да отброя до тринадесетата врата. Нали това число е постоянно с мен през целия ми живот — във всички училищни списъци неизменно бях номер тринайсет, живеех в къща със същия номер и даже в Академията стаята ми беше номер тринайсет. И настоящия ми дом е на улица… ха-ха! Златната кобила, номер тринайсет.
Нямах повече идеи, така че реших първо да отброя до тринадесетата врата, а след това да решавам да влизам или не. Във всеки случай имах право и на още един опит.
Работата се оказа не чак толкова лесна — трябваха ми около два часа да стигна до тринайстата врата. Чувството ми за време радостно ми подсказваше, че до зазоряване остават само няколко часа, а чувството ми за пространство — че съм напуснал Крайдол преди около час. Чудя се, ако някой влезе в стаята ми леглото дали ще е празно или… това все пак е сън и всъщност аз сега спокойно си спя? Излиза, че ако не намеря изход, то никога няма да се събудя?
Аз внимателно разгледах тринайстата врата. Абсолютно същата, както и предходните дванайсет. Надявам се, че входната врата не се брои. Не бих искал да попадна в някакво ужасно място заради такава нелепа грешка.
Поех въздух и натиснах дръжката. Едва я докоснах и вратата безшумно се отвори, болезнено удряйки пръстите ми. Ама че учтивост!
Предпазливо надникнах вътре, без да бързам да прекрачвам прага. Вътре беше светло и напълно пусто. Стаята не беше много голяма, приблизително колкото стаята ни за медитация.
Туп!
Вратата се затръшна зад мен и ме изблъска в стаята. Когато се обърнах, вече я нямаше, както и стената.
Пак тези шеги! Да не би да съм влязъл не през „моята“ врата?
Останалите стени на залата изчезнаха толкова незабележимо, че в началото нищо не усетих. Сега около мен се простираше безкрайна равнина, осветена от голяма бяла звезда, която в първия момент помислих за огромна магическа лампа.
На мен като на истински градски жител ми стана много неприятно. Наоколо безкрайно поле, жарко слънце и мъртва тишина… За първи път от странстванията ми по тайнствения коридор устата ми пресъхна и ми се прииска да пия вода. Но наоколо беше пустиня, едва ли ще мога да намеря вода. И колко е горещо тук, дракон да го вземе!
Седнах на все още топлия пясък (подовата плоча изчезна също толкова незабележимо, както и стените) и се замислих. По принцип аз мога да създам вода от слънчева енергия, ако това, разбира се, е слънце. Така че защо да не опитам? Познавам водната магия, въпреки че почти не съм я практикувал. Но както казваше Ромиус, аз имам еднаква предразположеност към всички елементи. Ще опитам.
За начало реших да създам малко вода, колкото да се напия. Сплитането на водната структура ми се отдаде доста лесно, нали заради двубоя с Водния факултет внимателно бяхме проучили всички техни заклинания. Е, от гледна точка на унищожителната им сила, разбира се, но основното ми беше ясно. Сега тези знания много ми помогнаха. Това беше просто заклинание и нямах проблеми — е, ако бях опитал да направя водна стрела, тогава можех да очаквам грешка… но тук всичко мина добре.
Скоро в отворените ми ръце направо от въздуха потече чиста вода. Само че много гореща! Едва успях да си дръпна ръцете и цялата течност изтече в пясъка.
Избърса потта от челото си и вкарах в заклинанието постоянна температура. Сега водата беше много студена, но това само ме радваше. Пих достатъчно, изплакнах лицето си и си сложих качулката. Сега трябваше да реша какво да правя по-нататък — да тръгна напред или да остана на място. И в двата варианта нямаше много смисъл, защото си нямах представа къде съм попаднал и какво се иска от мен. Време беше да се появи вездесъщата табелка и да ми каже нещо полезно. Например, че съм избрал грешната врата и сега завинаги ще остана в тази пустиня. Не, такава перспектива определено не ми харесваше. Трябва спешно да мисля как да се измъкна оттук.