— Всички въпроси — към Зак — веднага си изми ръцете Невил.
Нахалник. Такова предателство не очаквах от него.
— Мисля, че Закари няма да ни подведе — усмихна се Шинс. — Аз предлагам да отивате към арената. Крайно време е да започвате.
— Разбира се — протегнах се и се огледах. — А къде е Келнмиир? Нещо днес не съм го виждал.
Висшият вампир много ми помогаше, и за да бъда честен, именно той, а не аз, спаси Академията.
— Вампирите сутринта излязоха от Академията — каза Шинс. — И сега не е време да мислиш за това.
— Но…
— Това е всичко — прекъсна ме учителят. — Хайде бегом на терена и дайте най-доброто от себе си!
Бях толкова изненадан от внезапното изчезване на Келнмиир, че дори не усетих как минахме през тълпата и се озовахме на бойното поле.
— Дами и господа! — прогърмя с метален глас автомага — Добре дошли на финалите на отборните двубои между първокурсниците. Във финала ще се срещнат отборите на Огнения факултет и Водния факултет. За Огненият факултет ще участват…
Докато автомага изброяваше имената ни, ние проведохме заключителния етап на подготовката си, най-вече в морален план.
— Наив, опитай се да не ме нараниш, както стана на последната тренировка — тихо каза Чез. — Не искам да отида в здравния пункт с изпържен без причина задник.
— Сам си си виновен — застъпи се за брат си Невил — вечно се мотаеш в краката му.
— Аз? В краката му?
— Като малки деца сте, наистина — засмя се Алиса и ми намигна.
Малко се обърках. Как да го разбирам това? Като приятелски жест или че все пак е променила мнението си…
— Зак, престанете вече… — започна вампирката, но автомага не й даде да продължи.
— Моля учениците да заемат позиции.
Веднага млъкнахме и пристъпихме към линията. Всяко забавяне беше равносилно на загуба, а това не го искахме.
— Пригответе се — чу се от автомага и ние послушно вдигнахме качулките на главите си, които, подобно на нашите ливреи, се явяваха добра защита срещу всяка магия. Е, в разумни граници, разбира се…
От тълпата се чуха нестройните викове на нашите фенове:
— Гори!
Много бързо призива „Гори“ на Чез беше станал своеобразен девиз на нашия факултет.
В същото време тълпата се организира и започна да скандира:
— Гори! Гори! Гори!
Няколко секунди по-късно Енергийния защитен купол (ЕЗК) изцяло ни отдели заедно с нашите противници от звуците на външния свят. Благодарение на този купол зрителите бяха защитени от всички форми на магия, а ние можехме да се концентрираме изцяло върху борбата — отвътре ЕЗК беше напълно непрозрачен и звуконепроницаем.
Настъпи кратка пауза — два факултета, две противоположни стихии се изправяха едни срещу други и привикваха с оглушаващата тишина на затворения купол. Тази пауза все пак беше достатъчна за размяна на кратки и доста злобни погледи…
Първи не издържа Наив. Въпреки, че на чист елирски го бяхме помолили да не започва първи, огненото момче взе, че направи коронното си огнено кълбо. И то какво! Ако ние с Чез не бяхме се отдръпнали навреме, боят за нас щеше да свърши преди да е започнал.
— Глупак — Алиса бързо отскочи в посока на Наив и едва успя да избегне летящата към нея Ледена стрела.
Интересно как смятаха Майсторите да ни защитят от тези летящи парчета лед, наречени „стрели“ по някаква странна причина? Едно е да се защитиш от Огнено кълбо, а съвсем друго — да прихванеш във въздуха Летяща стрела. Просто очите не могат да я уловят!
Аз размишлявах, но тялото ми инстинктивно се задейства. Светкавично издигнах пред нас една универсална защитна стена собствено изобретение, и… едва успях да се просна на пода, пропускайки над себе си няколко Ледени стрели.