— Защо? — изписуках аз.
Гигантът внимателно ме погледна.
— Глупак. Защото аз ще те убия.
Да, това, разбира се, обясняваше всичко.
— Защо искаш да ме убиеш? — попитах аз.
— Така трябва — обясни ми вторият гигант.
Логиката им беше просто желязна.
— За това бяхме създадени — добави вторият гигант.
Поласкан съм. Някой е създал елементалите специално за да убият мен. Каква чест!
Огненият гигант протегна ръка, канейки се да ме хване. Няма да стане толкова лесно! Ръката му се натъкна на щита ми…
Такъв ефект от универсалната стена не очаквах, още по-малко го очакваха елементалите. Ръката му изчезна до лакътя, стената с лекота унищожи част от огнената енергия.
Великанът изрева кратко и яростно. Въздушният елементал се опита да извърши същата глупост и бързо се присъедини към него.
Моят щит затова се и наричаше универсален, защото отблъскваше всякаква атака. След контакта с двата елементала единствено се безпокоях, че няма да издържи продължително време. Но за качеството на заклинанието не се съмнявах, дори да дойдат елементалите на водата и на земята, щитът щеше да отблъсне атаките им със същата лекота… ако има достатъчно енергия.
Дракон да ме отнесе! Защо ми трябваше да споменавам другите стихии…
От другата страна на пустинята (ако от купищата пясък изобщо можеше да се определят някакви посоки) към мен се отправиха още два гиганта. Съдейки по цвета на телата им, това бяха елементалите на водата и земята, за които току-що си бях помислил.
Ама че съм късметлия, да срещнеш един елементал си е голям късмет, а тук представители на четирите елемента. Само че за мен това беше по-скоро голям проблем…
Гигантите временно престанаха да издевателстват над универсалната ми стена и прехвърлиха вниманието си към приближаващите се елементали на водата и земята, така че имах малко почивка.
Тези елементали не бяха толкова огромни, колкото първите. Напротив, ръстът им не беше много по-различен от моя. Е, за водния елементал времето не беше мечта и сигурно от жегата е заслабнал, но на земния какво не му харесваше? Пясък колкото искаш — яж си, аз не искам… вярно, растения наоколо изобщо няма, дори и кактуси. Сигурно без тях не се чувства много удобно в пустинята.
Е, време беше да си напиша завещанието. Вече са четирима, ще ме разпилеят по цялата пустиня.
Докато траеше паузата, аз се опитах да създам още един щит под първия. Не рискувах да възстановя енергията на стария щит, можеше да се развали. А без щит съм за отписване — за секунда ще изгоря в прегъдката на огнения елементал. Малка радост беше, че тези двамата още не са дошли… Но нали огъня и водата са непримирими врагове. Дори хората, които имат предразположеност към тези елементи, проявяват антипатия един към друг на подсъзнателно ниво. Така че за елементалите да не говорим — те просто трябва да се разкъсат един друг! И на мен ще ми е по-спокойно… Хайде, момчета, разберете се помежду си… А аз в пясъка ще се заровя и на кактус ще се престоря, да не ме докосвате…
Дали заради стреса или защото бях прекалено спокоен, но втората универсална стена не се получи. Енергията благополучно отиде някъде, а време за втория опит нямах.
Елементалите на водата и на земята се приближиха плътно до щита ми и спряха, не сваляйки поглед от другите елементали, а на мен не обърнаха никакво внимание. Всъщност те нямаха очи, така че само предполагах, че в този момент не гледаха мен, а елементалите на огъня и въздуха. Дори ми се стори, че въздухът между тях, тоест точно над главата ми, беше прорязан от електрически заряди. Може би не грешах и те наистина се мразеха един друг. Това се казваше късмет!
Елементалите нямаха нужда от думи. Цялата сцена продължи само няколко секунди и в следващия миг гигантите се нахвърлиха върху дребосъците, временно забравяйки за мен.
Научени от горчивия си опит, те предпазливо заобиколиха моето защитно поле. Но новодошлите нямаха такъв опит. Единият от тях пристъпи до универсалната ми стена и веднага загуби крака си. Изненадано поглеждайки останките от крака си, а след това и мен, елементала се хвърли под краката на приближаващите се гиганти и по някакво чудо успя да събори единия от тях право върху щита.
А казват, че елементалите не са съобразителни.
Моят щит се счупи, но успя да унищожи въздушния гигант и земния елементал. Всичко, което остана от тях, беше каменната глава на земния, дотъркаляла се до краката ми.
Колебливо я побутнах с крак и отново усетих смесица от гордост и учудване — кой би си помислил, че съм измислил такъв мощен щит. И то преди месец! Троши елементалите като орехи!
Между другото, моят прекрасен универсален щит изчезна и нямах никакво желание да стоя близо до биещите се здравеняци.