Изтичах на доста прилично разстояние и оттам започнах да наблюдавам битката.
Елеменаталите се удряха един друг без особен успех — огъня и водата са взаимно изключващи се и всъщност въпреки разликата в размера силите им бяха почти равни.
Може да се изненадате, но елементалите се държат като най-обикновени хора — бият се, и ходят, вместо, да речем, да летят. Елементалът — това е същността на елемента, затворена в черупка, обикновено напомняща човек. Мозъците им са такива, каквито им е вложил техния създател, но както казах, в границите на около петгодишно дете — за повече обикновено създателите им нямат магически способности. Затова тези стихийни идиоти се бият помежду си с юмруци, просто повечето от тях нямат мозък за друго. За хората елементалите са много опасни, което се дължи на прекомерната им сила и способността им много бързо да се регенерират за сметка на външни източници. Във всеки случай така описват тези същества в книгите. Само че в действителност те изглеждат някак… жалко.
Мисля, че биха могли да се бият вечно. Все пак противоположни стихии… Но не виждах никакъв смисъл просто да наблюдавам. Ако един от тях спечели след това най-вероятно ще започне с мен, значи трябва да използвам момента.
Много бавно и внимателно, така че да не разваля нещо, започнах да сплитам универсална стена, добавяйки малки количества от фактора движение. Ако тези здравеняци така реагират на моя щит, защо да не се възползвам?
Като изключа факта, че изобщо съм на това глупаво място, аз бях късметлия днес. А сега успях без грешка да създам щита, който исках.
И той бавно се придвижваше към биещите се елементали.
Пет, четири, три…
Виждали ли сте някога как човек изчезва в телепорта? Постепенно изчезват, започвайки отгоре надолу или отдолу нагоре, в зависимост от начина, по който е настроен телепортира. По същия начин и елементалите изчезнаха от лицето на пустинята, сякаш никога не ги е имало. Само кратък взрив и край…
Известно време тъпо гледах към мястото, където до преди малко елементалите се биеха. Очаквах подобен ефект, но когато наистина се отървах от тях, от радост не можех да повярвам.
Седнах на пясъка и потънах в размисъл. Какво следва сега? На теория би трябвало да се появи табелата и да каже, че съм издържал теста… и да ме върне в нормалния свят!
— Ей, къде си? — попитах на глас.
Тишина.
— Какво, завинаги ли трябва да остана в пустинята? — извиках и се замислих. А ако наистина остана завинаги?
Чух тихо шумолене.
Пак ли? Още нещо идва да ме убие? Или просто вятъра…
Бях на пясъка, облегнат на ръката си, и когато пред мен от земята изскочи малко камъче, като по чудо успях да се претърколя встрани. Докосна ме едва-едва, беше твърдо като скала.
Скочих на крака, разтривайки натъртеното си рамо. На мястото, където стоях, пясъкът беше леко вдлъбнат, сякаш нещо е изскочило от пясъка и после се е върнало обратно. Защо ли му е изобщо?
Отново се чу тихо шумолене.
Бързо отскочих настрани, и то точно навреме. На мястото, където стоях преди секунда, от пясъка изскочи каменна… глава? Но глава с крака и ръце. Много пъргави крака и много здрави ръце!
С отработено движение хвърлих огнена топка, но главата лесно я избягна и отново се зарови в пясъка.
Глупак! Като че ли не знаех, че елементалите лесно се възстановяват и може да ги убиеш само като унищожиш цялата им същност! Дали само главата на земния елементал е оцеляла или и части от другите елементали се мотаят наоколо?
Чувайки познатия шум, скочих във въздуха и сплетох огромна Огнена птица — нямах време за нещо по-сложно. Тя удари главата при излизането й, но не й причини ни най-малка вреда.
В главата ми проблесна много ясна мисъл:
— Имам голям проблем.
Побягнах напред, трескаво съобразявайки как да изменя универсалната стена, така че да се справи с подскачащата глава. Но за да го направя ще ми трябва време, а не мисля, че главата ще стои настрана и ще изчаква, докато приключа.
Зад гърба си чувах постоянното и равномерно шумолене. Елементалът не изоставаше, но поне не атакуваше — и на това бях благодарен.
Настроих се на дълъг бяг, но главата се оказа доста съобразителна (всъщност, тя затова е глава) и започна да изскача пред мен, опитвайки се да се предвиди движенията ми. Наложи ми се да подскачам през цялата пустиня, накъсвайки дъха си и окончателно губейки възможност да създам пълноценна защитна стена.
Ама че съм глупак, винаги са ме учили да сплитам резервни заклинания и да ги държа в незавършен вид, за да мога да ги използвам по всяко време. Имах времето, но аз седях и го профуках в тъпо гледане на пясъка. И сега какво да правя?