Малко по-късно, когато дишането ми премина в хрипове, ми дойде една страхотна идея — тази твар със сигурност не може да скача прекалено високо! Ако се повдигна колкото може по-високо и създам под себе си въздушно стъпало, ще мога на спокойствие да си сплета заклинанието, трябва да се получи. Дракон да ме вземе, как стреса изкарва от главата всички заклинания.
Повдигнах се на доста прилична височина и създадох под краката си невидимо с невъоръжено око въздушно стъпало. После погледнах надолу. Никой. Хитрата глава се беше притаила в пясъка.
Бавно сплетох заклинание за универсална стена и размишлявах върху това как сега да измъкна главата от пясъка. Продължавайки да сплитам, успявах да поддържам и енергията във въздушното стъпало. Добре, че висящото в небето слънце даваше изненадващо количество енергия, която пронизваше буквално цялото пространство. И енергията беше някак умна — лека и наситена, по-добра дори от тази в Академията. А нали там магическият фон е изкуствен!
Така. Да хващам тази глава със жива стръв не ми се искаше, защото единствения подходящ бях самия аз. Затова вариантът с кацане на пясъка с предварително изграден щит под краката си отхвърлих веднага. Какви други възможности имах? Може би да покрия цялото пространство под мен с голяма универсална стена и да я забия дълбоко в земята, на няколко метра за по-сигурно, но, първо, не мога да създам достатъчно голям щит, и второ, не можех да съм сигурен дали главата е унищожена или не. Аха! А мога ли да измисля нещо, с което да открия къде точно в пясъка се намира главата на елементала? Тогава няма да е необходимо увеличаване на универсалната стена, достатъчно ще е просто да я забия в пясъка върху врага.
Значи всичко, от което се нуждая, е да създам сонди, както вече бях правил в друг сън, и с тях да опипам цялото пространство под мен. Надявах се, че в пясъка няма да има много камъни, сред които да се скрие главата.
За да не се мъча със създаването на много дълги сонди, сплетох ги на мрежа по подобие на риболовните, като отворите й бяха два пъти по-малки от тези на главата. И я пуснах на няколко метра в пясъка.
За да обработвам информацията от мрежата вече бях приготвил заклинание-клиент, което приемаше информация от мрежата и я превръщаше в удобна за възприемане картина. Съдейки от получената информация, в пясъка имаше два обекта, приличащи на главата на елементала. Бързо разделих щита на две части и ги хвърлих надолу. Времето минаваше и аз се уморявах все повече, мрежата окончателно ме изтощи и спрях да поддържам въздушното стъпало.
След това се наканих да направя още една проверка, за да разбера със сигурност дали тази напаст е унищожена или не, но не прецених силите си и вместо да създам ново заклинание унищожих въздушното стъпало. А тъкмо се бях зарадвал, че вече не правя грешки в магиите!
Паднах от около десет метра — голямо удоволствие, да ви кажа. Но независимо от факта, че от удара в гърдите не можех дъх да си поема, аз намерих сили да скоча веднага на крака. Ами ако главата е оцеляла от атаката?
Но от пясъка нищо не изскочи.
След като изчаках известно време, готов да скоча, накрая въздъхнах с облекчение и се свлякох на пясъка. Ще мога ли най-накрая да си почина?
Когато над главата ми се появи вездесъщата табела, реагирах инстинктивно и я замерих с една Огнена топка. Инстинктивно, разбира се…
„Браво“ — като че ли нищо не се е случило, ме похвали табелата, без дори да забележи, че е ударена от огнена топка. — „Ела“.
— Къде? — не разбрах аз и се огледах.
На табелата се появи стрелка, сочеща надолу.
Погледнах надолу и с изненада видях точно пред себе си неголям люк. Преди го нямаше, сигурен съм, защото аз сондирах цялата площ с мрежата.
Направих крачка напред и люкът рязко се отвори, като едва не смачка крака ми. Погледнах подозрително вътре и видях доста крехка на вид дървена стълба. Обърнах се и открих, че табелата е изчезнала и няма на кого да задавам въпроси.
Спусках се дълго време. При достигане на дъното запалих малка огнена топка, за да се огледам. Не видях много — навсякъде беше непрогледна тъмнина и една крушка нищо не можеше да освети. Честно казано, вече бях доста уморен и не ми се искаше да хабя силите си за осветление — но знае ли човек какво може да изскочи от тъмното?
В мрака светна табелата.
„Плесни с ръце.“
Покорно изпълних заповедта… или молбата?
Цялото пространство около мен засия със стотици магически свещи. Оказах се в голяма… не, в огромна библиотека! Лавиците стояха в стройни редици на огромна площ и стигаха далеч нагоре до тавана. В сравнение с тази библиотека всичко останали изглеждат като жалки пародии!