В очите на случайния наблюдател гората изглеждаше като огромна богиня, едновременно красива и опасна. Малцина се осмеляваха да нахълтват в царството на друидите и дори ако все пак влизаха, никога не достигаха до сърцето на гората — природата не търпеше неканени гости. Въпреки това, с някои от гостите гората все пак трябваше да се примири…
— Дървета, дървета… повдига ми от тях!
Велхеор ядосано ритна близкото дърво и в твърдата на вид кора веднага се появи една доста прилична вдлъбнатина.
— Вредител — заяви Келнмиир. — С твоите номера никога няма да намерим друидите. Те не обичат, когато някой се отнася без уважение към гората…
— Докога ще ги търсим? — изрева Велхеор. — От четири дни обикаляме наоколо и дори не сме ги зърнали. Да не са преяли с корени?
Келнмиир му удари силен шамар по врата.
— Мери си приказките, друидите имат уши във всяко дърво.
— А нямат ли и други части от тялото си в дърветата? — с надежда попита Велхеор и още по-силно удари по огромния вековен… дракон знае как се наричат всички тези дървета.
Огромният ствол, който и трима души едва ли можеха да обхванат, обидено изскърца и се наклони.
Келнмиир махна обречено с ръка — нека си играе, щом му прави удоволствие. Добре, че най-кървавия вампир на хилядолетието не се развихря истински. А поводът за ядосване си беше сериозен. По принцип за четири дни път вампирите отдавна трябваше да са преминали през Древната гора… но някой или нещо старателно ги отклоняваше от пътя им.
Напълно логично друидите нямаха желание да се срещнат с вампирите, тъй като тези две раси бяха противоположни, както от морална, така и от биологична гледна точка. Вампирите са типични хищници, бързи, брутални, готови във всеки един момент да скочат върху жертвата или противника. Друидите са миролюбиви и пълни с достойнство тревопасни… Обидно? Е, какво да се прави? От гледна точка на биологията наистина беше така.
Сега е трудно да се каже дали вампирите и друидите се явяват странични разклонения на човешкия вид, или човекът е станал разумната златна среда, обединяваща качествата и на двата вида — хищници и тревопасни. Между другото, никой не твърдеше, че човекът е взел най-добрите качества, дори напротив…
— Предлагам да спреш да се правиш на благовъзпитан гост, просто бъди себе си, — предложи Велхеор, чието поведение далеч не беше благопристойно. За три дни вампирът прилично си отяде, като периодично ловеше пресичащите пътя му огромни глигани, десетина пъти по-големи от него. Зад гърбовете си оставяха полуизядените трупове на бедните (доколкото можеха да се нарекат бедни същества с петдесетсантиметрови зъби) животни и доста повалени дървета, на които вампирът тренираше „заслабващото“ си тяло.
Келнмиир имаше смътното подозрение, че друидите не искаха да се срещат с тях заради поведението на Велхеор, но не можеше да го сподели с приятеля си. В края на краищата от вампирска гледна точка Велхеор беше по-тих от водата и по-нисък от тревата. Просто там, където са расли вампирите, явно водата се е изливала от водопад, а тревата е била с размера на средно дърво. Вината не е тяхна!
Вампирите вървяха през гората практически без прекъсване. Само когато Велхеор убиваше някоя свиня, те спираха да се нахранят.
Нямаха друг избор, освен търпеливо да чакат друидите да благоволят да се покажат. С всеки изминал ден намеренията на Велхеор по отношение на собствениците на гората претърпяваха известни промени — ако в началото той също като Келнмиир искаше просто да си поговори с тях по определени теми, сега вампирът си мислеше колко друиди трябва да разкъса, за да отмъсти за прекомерно продължилата горска разходка.
Животните в радиус от няколкостотин метра ужасени бягаха от вампирите, и дори огромните глигани Велхеор трябваше дълго да ги гони — масивното туловище тичаше през гората с изцъклени очи и надаваше предсмъртни писъци. Затова пък комарите изпитваха към вампирите някаква родова ненавист — стотици от тези малки кръвопийци кръжаха над нещастните пътници и периодично организираха масирани атаки. Не че вампирите не можеха да се справят с такава дребна неприятност, но като добавим и останалите неудобства, разходката в гората си беше направо неприятна.