— Име?
— Кое, моето ли? — не разбрах аз.
— Това е забранена зона. За да ви пренеса към Заседателната зала, моля кажете името си.
— Зак.
— Пълното име.
— Закари Никерс.
— Изчакайте шест минути.
Едва след като минаха шест минути бях пренесен в затворения за простосмъртни етаж. Очевидно не искаха да съм в залата преди точно определеното време, да не би да чуя нещо, което не е предназначено за ученическите ми уши.
Едва не получих инфаркт, когато, излизайки от телепорта, попаднах в огромна зала, препълнена с Майстори. Всички присъстващи веднага обърнаха очи към мен.
— Този кой го е поканил тук? — чу се изненадан глас.
— Това е любителят на кактуси — обясни друг глас. — Ще го наказват.
Съдейки от репликите, най-близо до телепорта бяха младите Майстори. И те потвърдиха моите опасения.
— Влизай и сядай на подсъдимата скамейка — покани ме най-близият до мен Майстор, приблизително на моята възраст, и посочи към малка пейка, стояща встрани до зрителските трибуни.
Седнах отчаяно на посоченото място и с интерес се огледах. Никога не бях виждал талкова много Майстори. Отвсякъде ме заобикаляха червени и черни ливреи и не можех да разбера къде са се крили досега всички тези хора, защото за цялото време, прекарано в Академията, съм виждал около дузина Висши Майстори и около тридесетина Учители. А тук имаше стотици и от едните, и от другите!
Прошарен Майстор, стоящ на неголяма трибуна, обяви:
— Смятам, че основната част от Общото събрание е приключена. Сега остава да разгледаме няколко дела от общ характер. За начало ще разгледаме въпроса с използването на забранена магия от ученици, нарекли себе си „Децата на дракона“. Тази групировка си позволява да практикува забранена магия както във, така и извън Академията. Последното използване е засечено през двете нощи преди изпращането на първокурсниците на практика — „Децата на дракона“ са подложили първокурсници на изпитания за приемане в обществото им. Засечени са намеси в сънищата на няколко човека, в резултат на което един е сериозно пострадал. Във връзка с тези събития баха арестувани няколко ученика от трети и четвърти курс. Има подозрение, че в дейността на тази групировка участват и Майстори, които прикриват следите си много професионално. Само благодарение на Майстор Ревел успяхме да хванем петима от тях. Те обаче се оказаха изпълнители от ниско ниво и все още не знаем почти нищо за дейността на организацията. Така че в лицето на „Децата на дракона“ ние сме изправени пред организация с професионална структура, формирана в рамките на Академията. Целите на тази организация все още не са ни ясни.
— Председателю, мисля, че вече обсъждахме този въпрос и стигнахме до извода, че „Децата на дракона“ не носят сериозна опасност и няма нужда да предприемаме агресивни мерки срещу тях — чу се някъде от другия край на залата — Просто млади хора си играят на тайни общества и това е.
— Да, взехме такова решение преди година — съгласи се Председателят. — Но в светлината на последните събития решението трябва много сериозно да се преразгледа. Повече за това ще ви разкаже самият Майстор Ревел.
Вече познатият ми Майстор, отговарящ за безопасността на Академията, бавно стана от мястото си на първия ред и тръгна към подиума, а Председателят се премести на съседната маса.
— Не мога да се съглася с Председателя — започна плешивия Майстор — В действителност всичко е много по-сложно и по-опасно. Всеки от вас е чувал, че нашият любим — той се усмихна — Император е починал в съня си. Няма по-добра смърт от тази да умреш в съня си, не е ли така? Но лицето на починалия Император не е изглеждало спокойно, точно обратното — било е замръзнало в маска на ужас. Какво ли му се е присънило?
Нищо подобно не бях чувал. Явно тази информация не е била предназначена за широката общественост.
— Кошмар? — предположи някой.
Майстор Ревел хвърли поглед към първите редици.
— Да, Майстор Алари, именно кошмар, но изкуствено предизвикан кошмар.
В Заседателната зала се възцари мълчание.
Едва се въздържах да не възкликна. Значи някой от Академията е убил Императора? Е, сега със сигурност няма да ме пуснат оттук, просто за всеки случай, да се подсигурят… Но нали самите те ме извикаха, ясно им е, че всичко ще чуя. Доверяват ми се? Или по-скоро е без значение, тъй като ще ме отстранят заради кактусите… не, само глупости мисля. Нервите ми са опънати.
— Имате ли някакви доказателства?
— А думата ми не е ли достатъчна? — меко се усмихна Майстор Ревел.