— Наистина, кажете ни какво ви вдъхнови да отглеждате тези… странни растения в стаята си.
Обърках се.
— Ами — казах тихо и с изненада забелязах, че гласът ми кънти в залата. — Всъщност исках да израснат само няколко букета цветя. Получи се малка грешка, която не успях да коригирам, защото ни изпратихте на практика… А той сериозно ли говори, че кактусите са пробили тавана?
— Не просто са пробили тавана, а са израснали още три етажа нагоре — каза Председателят. — Между другото, предстои ви да почистите след себе си цялата тази растителност. Правилото на Академията е „който чупи — купи“. Ако няма какво друго да добавите, то закривам заседанието на Общото събрание.
— А как може да се запише човек в списъка на кандидатите за новия отдел по изучаване на забранената магия? — попита някой от първия ред.
— Когото трябва аз сам ще го извикам — рязко отвърна Майстор Ревел. — Между другото, доброволците също аз ще ги определям, така че не се притеснявайте.
Забавно. Той ще определя кои да са доброволците. И кое тогава му е доброволното?
Продължавах да седя на пейката, чакайки Майсторите бавно да напуснат залата. Също така се надявах, че тук по-лесно ще ме намерят чичо ми или Шинс. Нали някой трябва да ми обясни как да унищожа кактусите и какво да правя с това наказание. О, как можах да забравя? Непременно трябва да разкажа на Ромиус всичко, което се случи вчера. Кейтен, разбира се, е изпратил доклад, но в него много от събитията са оскъдно описани или не се споменават изобщо, като срещата ми с нисшия вампир. Така че срещата с чичо ми е задължителна.
За моя радост Ромиус наистина излезе от тълпата и даде знак да го последвам.
Покорно влязох след него в телепорта.
— Е, Зак — каза чичо вместо поздрав, когато се прехвърлихме на празния етаж — как си успял да направиш това в стаята си?
Виновно сведох поглед.
— Сам не знам. Значи след практиката обучението ми се спира за цяла година?
— Радвай се — потупа ме по рамото Ромиус. — Това е доста леко наказание, като се има предвид, че си унищожил част от Академията. Между другото, все още не мога да разбера как успя да го направищ. Та вие не сте учили земна магия, да не говорим за такова високо ниво.
Влязохме в следващия телепорт.
— Аз просто исках букет цветя — опитах да се оправдая.
— И както винаги нещо се е объркало — усмихна се Ромиус. — Интересно, защо когато ти объркаш нещо в заклинанието, винаги резултатът е далеч по-сложен от нивото ти на знания?
Излязохме от телепорта на моя етаж.
— Хайде сега бързо изгори цялото си творчество и да отидем в офиса ми. Трябва да обсъдим нещо.
Кимнах в знак на съгласие. Ние наистина имахме много за обсъждане.
Пристъпвайки към вратата си, не забелязах нищо подозрително. Никакви следи от разрушения или стърчащи от стената кактуси. А те казаха…
Отваряйки вратата, не можах да сдържа изненадания си вик. Стая просто нямаше! Цялото пространство беше заето от зелена маса, огромни бодливи стъбла отиваха някъде нагоре към тавана.
Подсвирнах.
— Леле, колко са пораснали. А защо трябва точно аз да го унищожа? Каква е разликата? Отдавна е трябвало да премахнете цялата тази гадост, вместо да ме чакате. Сигурно докато траеше събранието са пораснали още един етаж…
— Въпросът е принципен, — със сериозно лице каза Ромиус и после намигна. — В допълнение, много по-добре е, когато заклинанието се унищожава от създателя — по-малка е вероятността от странични ефекти. Така че давай, както се казва, „изгаряй“.
Погледнах отново кактусите. За колко етажа нагоре ставаше дума? Удар ще получа преди и половината да изгоря. Значи така няма да стане, ще трябва да търся друго решение.
Очевидно тези кактуси се хранят с магическа енергия, иначе как ще израстнат толкова? За нещо подобно четох в учебника, макар и не много внимателно… Предполагам, че още първоначално е трябвало да заложа ограничение в техния растеж до определен момент. Дракон да ме вземе, доста често напоследък повтарям тази фраза, но ако бях в състояние да видя сплитането на заклинанието след като е завършено, щеше да ми е къде по-лесно. Все едно, ще трябва да унищожа творението си, макар и не така, както каза Ромиус. Мисля, че ще мога да измисля нещо по-оригинално, това си е добра възможност да потренирам.
За начало създадох малка Универсална стена и я поставих на част от зелената стена. Както и очаквах, кактусът изсъхна и се сви, защото щитът изсмука магическата енергия от него.
Но след като пресметнах на ум колко енергия ще ми трябва да създам стена, която да изсмуче енергията от целия кактус, установих, че тя ще е дори повече, отколкото за да го изгоря. Така че имах нужда от нещо друго.