— Още не ви е дошло времето — усмихна се чичо. — Знаем ви вас, начинаещите, всичко забранено ви привлича като магнит. Само да споменем за забранена магия и десетки ученици ще се втурнат към библиотеката в търсене на тайни знания.
Хм, като спомена за тайни знания.
— Днес още щом чух, че императорът е бил убит, веднага си помислих, че не е трябвало да бъда в залата и изобщо не е трябвало да чувам всичко това.
— Грешиш — не се съгласи Ромиус. — Не случайно те поканихме точно когато ще обсъждаме тайното общество. Аз пожелах да е така. Все пак забранената магия е свързана със сънищата, а това ти е доста познато. Мисля да те препоръчвам на Ревел като доброволец.
— Какъв доброволец може да съм аз? Скоро ще ме лишат от сили…
Ромиус щракна с пръсти.
— Ревел веднага може да реши този проблем, просто ще отложи наказанието ти за неопределено време. Но трябва да се убеди, че ще си му действително полезен.
Аз се наежих.
— Искаш да разкажа за сънищата си?
— Може би. Иначе с какво би могъл да го заинтригуваш? Просто така, за минали заслуги, той няма да направи нищо.
Примижах лукаво.
— Мисля, че ще намеря с какво да го заинтригувам. Какво ще кажеш за подробно описание на изпитанието, на което ме подложиха „Децата на дракона“ предходната нощ?
Ромиус не беше изненадан.
— Е, аз предполагах, че те ще изберат най-добрите ученици сред първокурсниците — той потърка брадичката си — но родствената ти връзка с мен на теория би трябвало да ги разубеди да се свързват с теб.
— Но те все пак се свързаха — засмях се аз, спомняйки си как приключих изпитанието още преди да е започнало. — Е, не че продължи особено дълго.
И разказах на чичо си за това как вместо да мина през изпитанието, аз просто се върнах в леглото си и нахално заспах.
— Да — Ромиус се засмя. — Това не са го очаквали. Но затова пък от историята ти няма много полза. Е, с изключение на това, че ще можеш да разпознаеш гласовете им, ако не са си ги променили. Ще се опитам да поговоря с Ревел за това, но ако не свърши работа ще се наложи да разкажеш за сънищата си… имаш ли нещо против?
— Тогава няма да имам избор — въздъхнах аз. — За да избягна наказанието може и да разкрия ужасната си тайна.
Да не споменавам, че в резерв имам една още по-ужасна тайна. За изпитанието на побъркания собственик на Прокълнатата къща и за неговия дневник няма да кажа на никого, дори и на чичо си. Някои тайни е по-добре да запазиш за себе си, за всеки случай. Аз самият не мога да си обясня защо мисля така, но съм сигурен, че така трябва.
— Чудесно — обобщи Ромиус. — Това го уточнихме. Що се отнася до забранената магия, ще ти изнеса малка лекция, но, честно казано, не знам кой знае колко. Все пак това не е моята специалност. И така, според легендите забранената магия е дошла при нас от драконите. Разбира се, в тези легенди се казва, че Занаята също идва от тях, но магията на съня — това е истинската магия на драконите. Драконите по принцип не са съвсем реални същества, тоест те съществуват, но не съвсем в нашата реалност, а по-скоро на кръстопътя между няколко свята. Тяхната вродена магия им позволява да се движат свободно между световете, а сънищата се явяват нещо като коридор, от който могат да излязат където си поискат. Ако, разбира се, знаеш как да го направиш правилно. В допълнение, с помощта на забранената магия можеш да влизаш в сънищата на другите.
— Значи по този начин са провели изпитанието „Децата на дракона“?
— Да, може и така да се каже. Въпреки че в действителност това съвсем не е сън. — Ромиус прокара ръка по масата, сякаш за да забърше праха. — Но има сериозна опасност — с изключение на драконите малцина могат да устоят на въздействието на забранената магия върху ума — голяма част от практикуващите тази магия много бързо полудяват.
Той ме погледна подозрително.
Какво сега? Ето лудия, чийто дневник е в джоба ми, се явява най-яркото потвърждение на думите на Ромиус. А аз нищо подобно не правя… сякаш бих могъл.
— Така че ти не се увличай много по тези работи, дори и да отидеш доброволец при Ревел — предупреди ме чичо. — Все пак здравето е по-ценно от всякакво наказание. Що се отнася до „Децата на дракона“, първоначално те не бяха тайно общество — просто любопитни Майстори, които не искаха да се примирят със забраната върху изучаването на магията на съня. Но от старото общество останаха само няколко полупобъркани старци, а новата „Деца на дракона“ — това е желязно структурирана организация. По-рано гледахме на тях през пръсти, считайки ги просто за група с еднакви интереси, но сега стана ясно, че са много силни.