— Достатъчно силни, за да убият императора? — уточних за всеки случай.
Ромиус въздъхна.
— Оказва се, че достатъчно.
— А кой ще бъде нашият нов император? — попитах аз, спомняйки си, че до не много отдавна и аз самият можех да претендирам за трона.
— Ако трябва да бъда честен, не ме интересува — сви рамене Ромиус. — В момента неговите задължения се изпълняват от съветник Митис, а коронацията на новия император ще бъде след месец. Не следя списъка с кандидатите… и сигурно в рамките на този месец ще има много промени в него — о, как само ще се захапят един друг.
Хм, говорейки за хапещите.
— А какво стана с втория съветник на императора, този, който е вампир? Нищо не съм чул за него, и във вестниците не го споменават.
— Канмиир не беше официален съветник на императора — Ромиус се намръщи. — След смъртта на императора той изчезна.
— Може ли той да е убил императора? — попитах аз.
— Не — поклати глава Майстора. — Няма сметка от това. При императора той се радваше на много привилегии, а сега всички благородници, които преди търпяха присъствието му до императора, с удоволствие ще се разправят с него. Ако вече не са се разправили…
За момент замълчахме.
— Между другото, искам още да поговорим за тези странни убийства… — започнах аз.
— А, не — размаха ръце Ромиус. — Това е ваш проблем и си го решавайте сами. Само не стоварвайте цялата вина върху бедния старец.
— Наистина — казах извинително — ставам нахален. Понякога трябва да използвам и собствената си глава.
Трудно му е и пет минути да отдели…
— Ти току-що поработи, и то как — напомни ми Ромиус. — Все още ще трябва да се боря с резултатите от работата ти. Ако не бях свидетел на експлозията, можех да си помисля, че в стаята ти е гостувал Огнен елементал.
Трепнах.
— Хайде да не говорим за елементали, става ли? — казах аз.
— Добре. — Ромиус ме погледна внимателно. — Днес се държиш много странно. Случило ли се е нещо сериозно?
— Не — отговорих твърдо аз, свивайки устни. — Само някои проблеми в личния живот…
— Личен живот — замечтано каза Ромиус. — Забравих какво е това още преди петдесет години.
— Провървяло ти е — измърморих аз.
Не обичах да се обръщам към чичо си на „ти“, макар той постоянно да ми напомняще да не го „ви“-косвам. Винаги се стараех да го назовавам по име, за да се избягна директното „ти“, но тук не можах да се удържа. Твърде болезнена за мен тема…
— Тогава отивай и си оправяй личния живот — засмя се Ромиус. — А не да стоиш тук с такъв убит вид.
Честно казано, и аз самият исках да тръгвам. Толкова много неща имах още да правя, така че не исках да губя време.
— Някакви специални инструкции ще има ли?
— Разбира се — веднага стана сериозен Ромиус. — На първо място, за фонтана във формата на дракон на никой нито дума. Всички доклади на Кейтен минават през мен и всяко споменаване за него ще го изтривам. Тъй като действията на „Децата на дракона“ са по-важни, фонтана ще го оставим за по-късно. Съдейки по описанието, което получих за него, той е доста древен артефакт, може би свързан по някакъв начин със забранената магия… засега нека само ние да знаем за него. Помоли Кейтен да замаскира фонтана и за известно време забравете за съществуването му.
А аз с такова нетърпение очаквах какво ще кажат Майсторите за Фонтана на съдбата. Остава ми да се надявам, че той се споменава в дневника на полуделия Майстор.
— Ще го направим — обещах аз.
— И най-важното — чичо ми ме погледна така строго, че несъзнателно се притиснах в креслото си. — Не си и помисляйте да се доближавате до истински вампири!
Действие 2
Връщайки се от Академията, първо отскочих до познатата пекарна при ресторант „Вкуснотии“ да купя няколко кифлички. Оказа се, че от нервен стрес може здраво да се огладнее, така че за всеки случай купих пет огромни питки, напълнени с всякакви неща, а защо ги наричаха кифлички умът ми не го побираше. Или просто бях твърде изтощен? С такива нощни разходки и днешните експерименти с кактуси от бедното ми съзнание можеха да се очакват всякакви изненади.
До Прокълнатата къща отидох без да бързам, опитвайки се колкото е възможно да отложа началото на работния ден. Подозирах, че днес отново ще трябва да обикалям из целия град да търся я вампир, я несъществуващо дете… А нали и с началника на стражата трябваше да се срещнем, освен ако приятелите ми вече не са се срещнали с него, докато ме нямаше. Толкова много неща за правене… а аз даже не успях да се запозная с наръчника със заклинания и тайнствения дневник. Защо пък да не поседя тихо в някое заведение и да почета? Ще кажа, че са ме задържали в Академията…