Аз дори зърнах подходящо място, но не намерих сили да се отклоня от пътя. Съвест, дракон да я изяде. Я Чез пак ще се втурне да преследва вампири, я Невил ще се завлече без мен на посещение при друидите. Никога няма да си простя, ако пропусна нещо интересно, а книгите няма да избягат, ще ги прочета.
Неусетно ускорих крачка.
Когато до Прокълнатата къща оставаше по-малко от минута, с изненада забелязах, че пазарът беше някак подозрително тих. Хората си бяха тук, но притихнали и ходеха едва ли не под строй. Стигайки до къщата осъзнах, че всички тези хора просто чакат в редица, която водеше директно към входната врата.
Това беше много странно, защото къщата открай време беше с възможно най-зловещата репутация. На входа между хората сновеше фигура в жълта ливрея и раздаваше команди към тълпата:
— Ей ти, къде пререждаш?! Веднага се върни, че ще те изпепеля!
Това, разбира се, беше Чез. Точният човек за тарикатите.
Промъкнах се през тълпата и тупнах приятеля си по рамото.
— Какво си организираш тука?
— О, младият градинар се завърна — зарадва се Чез. — А в това нямам пръст, то е подарък от стражата.
— От стражата?
— Да, ето чети — и тикна в ръката ми някакъв лист. — Хей, нали ви казах да влизате по един!
Чез тръгна към входа на къщата, оставяйки ме да прочета документа.
„С указ на съветник Митис във всички градове на Империята се създават временни структури, за да се гарантира сигурността в държавата. Официалното име на структурата е Патрул. Във всеки град ще бъдат създадени представителства на Патрула, съставени от Майстори и Ученици. Задълженията на служителите на Патрула включват — осигуряване на безопасността на населението, наблюдение за спазването на всички закони, предотвратяване на възможни вълнения, както и всякаква помощ, която могат да окажат на поданиците на Империята“.
И какво му е различното? Алиса вече ни прочете нещо подобно преди ден. Едва ли съдържанието на това парче хартия може да обясни цялото това стълпотворение.
Промъкнах се до входната врата и влязох покрай крещящия на някого Чез. Може би Кейтен ще може нормално да обясни какво става.
Още с първия поглед към залата разбрах, че скоро няма да мога да си поговоря с Кейтен — към него водеше дългата опашка, чийто край бях мярнал някъде в съседния квартал. Залата беше разделена на две части от огромна завеса, която закриваше по-голямата част от помещението, включително и фонтана, а бедният Кейтен стоеше зад масата и пишеше нещо. Съдейки по огромните купчини изписана хартия до него, явно отдавна се занимаваше с това. Вероятно от най-ранно утро.
Какво ли се е случило, че жителите на Крайдол, които до този момент игнорираха самия факт, че съществуваме, да се изпълнят с толкова силно желание да общуват с нас? И какво стана с делението на „наши“ и „не наши“?
Тъкмо си мислех, че сега е момента да отида в стаята си и да почета, когато Кейтен ме видя.
— Зак! Чакай, искам да поговорим. — Той стана от масата. — Почивка петнайсет минути!
Изражението на лицето му в този момент беше такова, сякаш го боляха всички зъби едновременно. Той заобиколи масата в широка дъга и ме дръпна настрана.
— Е, как мина? — попита.
— Не много добре — въздъхнах аз. — Отстраниха ме за една година.
— Уау — Кейтен подсвирна. — И това за някакви си кактуси?
Очевидно Алиса или Чез са успели да му кажат за предполагаемата причина за отзоваването ми в Академията.
— Тези кактуси са разбили тавана в стаята ми — обясних аз. — И в стаята над мен също…
Кейтен се втренчи в мен.
— Да не се шегуваш?
— Какви ти шеги — тъжно отвърнах аз. — Добре, че наказанието ще влезе в сила едва след края на практиката.
— Да, това поне е добре — съгласи се Кейтен. — Сега имаме нужда от всеки човек.
— Между другото, какво става тук? — сетих се аз. — Какви са тези тълпи?
Кейтен се хвана за главата.
— Истински кошмар. Видя ли вече документа?
Размахах парчето хартия, получено от Чез.
— Да, но не разбрах каква е връзката между заповедта на съветник Матис с това стълпотворение.
— Ако внимателно си прочел заповедта, то трябва да си видял накрая фразата „всякаква помощ, която могат да окажат на поданиците на Империята“.
Аз се взрях в документа.
— Да, видях. И какво от това? Ако става дума за това, ние не сме в Империята, а в Пограничните райони. Спомням си, че правата на жителите на Империята не се отнасят за жителите от Пограничните райони…
— Не се отнасяха — поправи ме Кейтен. — Предполагам, че си пропуснал този момент, но преди няколко месеца Пограничните райони бяха присъединени към Империята. Само на книга, разбира се, но напълно достатъчно за това жителите на Крайдол да пожелаят да се възползват от всички права на поданици на Империята.