Наистина съм пропуснал.
— Уау — възкликнах. — Чакай, но това не обяснява…
— Обяснява и още как! — нервно извика Майстора. — Някой, може би самата стража или не знам кой, е подучил хората за всички проблеми да се обръщат към Патрула! За всички, разбираш ли?
Замислих се колко ли проблеми може да има средностатистическия жител на Пограничните райони. Явно не са малко.
— Тогава ги прати по дяволите и приключвай с тях — предложих аз.
— Не мога — ядосано каза Кейтен. — За действията на Патрулите могат да следят проверяващи от Двореца, а и местната стража сигурно изпраща отчети за всичко, ставащо в града. Ако някой от жителите се оплаче от нас… ще започнат сериозните проблеми.
Огледах пъстрата опашка.
— И от какво се жалват?
— От всичко — уморено каза Кейтен. — От времето, от съседите, от плъховете, от стражите, от живота… един умник написа жалби срещу всеки член на семейството си, а те са над дузина.
Погледнах опашката с напълно различен поглед. Ако всеки един от тях напише дори по една жалба, ще ни се наложи да работим денонощно, и то за много, много дълго време. От друга страна, с такава практика наказанието ми може никога да не влезе в сила…
— Мислиш ли, че някой ги е подтикнал да дойдат при нас с всички тези глупости? Въпреки че на кой ли би му трябвало това…
Кейтен си пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои.
— Сигурен съм, че всичко е умишлено. Сам помисли — каква е вероятността цялата тази тълпа, едва прочитайки листовката, веднага да се втурне към Прокълнатата къща. Това е невъзможно, със сигурност някой ги е подучил. Ех, само да ми падне, ще го накарам всички записани жалби да ги изяде на сухо, без никакви течности.
Погледнах солидната купчина листи и съжалих бедния подбудител.
— И няма отърване, така ли? — казах аз. — Ще трябва да обработим всички жалби?
— Аз наистина не знам какво трябва да правим — призна Кейтен. — Изпратих запитване до Академията, да видим какво ще кажат те. И докато чакаме аз ще приемам всички жалби, без изключение.
— А къде са братя Викерс и Алиса?
— Братята тичат из града, опитвайки се да решат някои от жалбите, а Алиса все още се опитва да открие детето.
— Ясно — намръщих се аз. — Значи аз съм единственият без работа.
— Ако искаш, отиди да видиш какво правят тези изследователи от Академията с фонтана — предложи Кейтен. — След половин час този фарс ще свърши — предварително обявихме, че ще приемаме жалби само до обяд.
Какви изследователи?! Ромиус каза, че в Академията никой освен него не знае за фонтана!
— Какви изследователи? — попитах напрегнато. — Познаваш ли ги?
— Не, но нямам причина да не им вярвам. Що за идиоти трябва да са, че да се представят за Майстори?
— За никого не им трябва да се представят — казах бързо. — Слушай, Ромиус ни заповяда да запазим в тайна съществуването на този фонтан и на никой да не разказваме за него. От доклада ти той е изчистил всичко, касаещо фонтана, така че никакви изследователи от Академията не трябва да има тук.
Едновременно погледнахме към огромната завеса, закриваща фонтана.
— Двама са — тихо каза Кейтен, схващайки веднага ситуацията. — Ако се подготвим предварително, ще можем да се справим с тях. Ще трябва да отвлечеш вниманието на единия за няколко секунди, после аз ще го поема.
Съдейки по това, което съм чувал от учителите, нямах голям шанс да успея да отвлека вниманието на Майстор дори за няколко секунди.
— Да извикаме Чез? — не много уверено предложих аз.
— Няма време — Кейтен махна с ръка. — Сами ще се справим.
Кимнах към хората, търпеливо чакащи края на почивката.
— А тези?
— Нищо няма да им се случи. Вече казах, че цялата зала е обработена със защитни заклинания. Дори тази завеса е много по-силна от стандартния Енергиен защитен купол.
— Дай ми няколко минути — казах аз и се съсредоточих върху подготовката за предстоящата битка.
При тази пълна с хора зала не можех да използвам никакви огнени заклинания, така че трябваше да създам Въздушни юмруци — най-простите заклинания, аналог на огнените топки. Получиха се не много добри юмруци, но затова пък много. Цели седем парчета. Остатъка от силата ми отиде за създаването на две универсални стени. Всъщност бях планирал три, но едната се разпадна… Разбира се, те едва ли щяха да ме защитят от атака на истински Майстор, но това беше най-доброто, което можех да измисля.