Не гледах какво прави Кейтен, но в залата забележимо захладня. Бях чел за ефекта на рязкото захлаждане, но го виждах за първи път. На теория, този ефект се проявява когато се използва много голямо количество енергия.
— Готов ли си? — попита Кейтен, а по челото му се стичаха капчици пот.
— Да — казах кратко.
— Ще създам един воал, който ще скрие от Майсторите нашите магии, но той няма да се задържи дълго. Атакувай веднага щом ти кажа, например след думата „дракон“ — той прокара ръка по челото си. — Да влизаме.
Дръпнахме края на завесата и пристъпихме в закритата част на залата.
Пред фонтана наистина стояха двама мъже в червени ливреи на Майстори. Интересно, дали са истински? По-добре да бяха самозванци — животът щеше да стане много по-лесен.
— Как е изследването? — като че ли нищо не се е случило, попита Кейтен.
Гостите рязко се обърнаха.
— Странен екземпляр — неопределено отговори единият, а очите му подозрително трепнаха. — Ще изисква продължително изучаване…
Направи ми впечатление, че Майсторите бяха доста млади, приблизително на възрастта на Кейтен. А по думите на Ромиус в „Децата на дракона“ членуват основно млади Майстори. Сигурно са разбрали по някакъв начин за Фонтана на съдбата и са решили да го изследват, нали драконите са пряко свързани със забранената магия. Ех, ако можехме да ги разпитаме, те щяха да ни кажат доста интересни неща…
— Кой ви изпрати тук? — небрежно попита Кейтен.
Майсторите се спогледаха.
— Общото събрание — малко неуверено каза единия.
Кейтен направи крачка напред.
— Общото събрание се заинтересува от нашата находка?
— Много — каза Майстора, втренчвайки се в мен. — Беше взето решение да отнесем този фонтан в Академията за по-подробно разследване.
Някъде бях чувал този глас…
Кейтен направи още една крачка напред.
— Какво мислите, защо точно дракон?
Веднага пуснах всичките седем въздушни юмрука в по-близкия Майстор. Нито едно от заклинанията не достигна целта си, всички се разбиха в невидим енергиен щит. Би било глупаво да мисля, че Майсторите ще са незащитени, но се надявах, че седем юмрука ще успеят да направят поне малка пукнатина…
Кейтен в същия момент изстреля серия мълнии във втория Майстор с много по-голям успех — противникът му беше отхвърлен на отсрещната стена, а на гърдите му се появи овъглено петно.
Моят противник, вместо да отговори на атаката ми както очаквахме, веднага изстреля огнен стълб към Кейтен. Това определено ни изненада, но Кейтен все пак успя да се защити.
Пуснах няколко огнени топки, но Майстора просто се отдръпна и те се изпариха във въздуха. В същото време забелязах, че първия Майстор, когото Кейтен нокаутира, изчезва в блясъка на телепортирането… изглежда му беше заложено заклинание, което да го телепортира на определено място в случай на загуба на съзнание. Четох в учебника за нещо подобно — такава техника са използвали още в ерата на войните с вампирите…
Двамата Майстори си направиха истински двубой, засипвайки се един друг с всевъзможни заклинания, повечето от които не познавах. Опитах се да помогна на Кейтен колкото можех, но всички мои атаки бяха безполезни — Майсторът дори не ги забеляза.
Едва сега започнах да разбирам колко нищожни са нашите знания, ако изобщо могат да се нарекат знания. Разбира се, многократно ни се казваше, че един Майстор може с лекота да се справи със стотина като нас, но сега за първи път наистина осъзнах този факт.
След поредната моя атака Майсторът ме погледна за миг като досадна муха и ми изпрати едно обикновено огнено кълбо. Аз реагирах веднага и изправих универсалната стена, която на теория би трябвало да разплете атакуващото заклинание, но нещо не се получи както трябва. Огнената топка удари по универсалната ми стена и се изпари заедно с нея. Сега останах само с един слой защита.
Значи все пак съм способен на нещо! Да издържиш на атака на Майстор, дори и слаба — това вече е добре. За първокурсник си е направо подвиг.
Майсторите определено бяха равни по сила — нито един от тях не успяваше да получи предимство пред другия. От мен нямаше никаква полза. Както и да се опитвах да се намеся, резултат нямаше.
Постепенно заклинанията на Майсторите ставаха все по-зрелищни. Количеството енергия в залата просто нямаше време да се допълва от външния свят.
Захладня.
Тогава ми хрумна друга идея — какво ще стане, ако се опитам да направя измисленото днес от мен заклинание, обединяващо универсална стена и огнено кълбо? Тогава при унищожаването на щита цялата енергия ще се преобразува в огромна огнена топка, която ще е в състояние да навреди дори на Майстор. Във всеки случай, искрено се надявах да е вярно.