С големи усилия направих необходимото енергийно сплитане и хвърлих няколко огнени топки към Майстора, опитвайки се да привлека вниманието му. Без дори да ме поглежда, сякаш между другото той създаде въздушен вихър — доста мощно въздушно заклинание.
За първи път виждах такъв странен вихър — той сякаш изсмукваше енергията от околната среда и се увеличаваше с всеки изминат метър, добре, че енергията не беше чак толкова много. Съмнявайки се относно способността на моя щит да преобразува толкова сложно заклинание, рухнах на земята.
Ярка светкавица ме заслепи за няколко секунди и в същото време се раздаде силен трясък. След няколко секунди някъде над главата ми започна да нараства странен свистящ вой.
Разтърках насълзените си очи и погледнах предпазливо нагоре.
Уау!
От мен към Майсторите се движеше нещо… средно между огнено кълбо и въздушен вихър. Изглежда отново съм направил нещо не както трябва и заклинанието ми вместо обикновена огнена топка е създало нещо… хибридно, което веднага нарекох огнен вихър. Той постепенно нарастваше, продължавайки да абсорбира енергия от околната среда.
— Зак! Какво пак направи?! — извика Кейтен. — Това нещо напълно изсмуква цялата енергия от околната среда!
Значи до преобразуването на заклинанието то е било изкуствено ограничено да изсмуква само част от енергията! Ето защо вихърът растеше толкова бавно. А аз отново направих нещо не както трябва, че и ограничението премахнах…
Майсторите едновременно отскочиха в различни посоки. Вихърът мина между тях и се удари в стената, разпръсквайки снопове огнени пръски. Къщата осезаемо се разтърси. Все пак защитата й се оказа наистина добра и огромния вихър не можа да пробие стената, но успя да изсмуче почти цялата енергия на пространството — просто физически усетих странна празнота. Почти същото се случи и в Академията, когато избухна енергохранилището и в кулата престана да постъпва енергия.
Майсторите бързо скочиха от пода и спряха объркани — в къщата нямаше и капка енергия. Необходимо е определено време, за да може да се възстанови магическия фон, това е като стоплянето на въздуха от слънцето в ранните сутрешни часове, не става мигновено.
Веднага стана ясно, че нито един от тях никога не се е занимавал с Изкуството, в противен случай те не биха били толкова объркани. За пореден път се убедих, че Майсторите, свикнали да работят с огромни количества енергия, в такива случаи малко се позагубват.
Без да губя време изминах разстоянието до самозвания изследовател и скочих върху него, надявайки се да го победя преди да се възстанови енергийния фон.
Майсторът доста пъргаво ми се изплъзна, но аз все пак успях да му подложа крак. Той се претърколи през глава точно в краката на Кейтен, който толкова се изненада, че не успя да реагира и падна върху него.
Последва хаотична борба.
Канех се да се намеся, но не успях. Ярка светкавица закри Майсторите и в следващия миг те бяха изчезнали.
Задейства се телепорта на самозвания изследовател, отнасяйки със себе си и Кейтен!
Но нали еднократните телепорти са само с насочено действие! Това означава, че те не могат да бъдат прехвърлени надалеч… или могат?
Изхвръкнах през завесата и се втурнах през тълпата, разблъсквайки хората, докато накрая излязох на улицата.
Наоколо беше пълно с народ, но нямаше нито една червена ливрея, което си беше логично. На какво се надявах? Може би това не е телепорт с еднократно действие, а нещо друго.
— Какво става? — притича към мен Чез. — Така си се ококорил, сякаш си видял трол.
— Де да беше така — втрещено отвърнах аз. — Дори не можеш да си представиш какво се случи току-що.
С Чез стояхме до фонтана и гледахме черното петно на стената.
— Не е лошо — отбеляза Чез. — Защо не направи такова чудо на турнира? С един замах щеше да издухаш цялата петорка на водните.
— Даже не знам как се получи — признах аз.
— Както обикновено — кимна Чез. — Слушай, хрумна ми една идея. Ти докосна ли този Майстор?
— Препънах го с крак — казах скромно.
— Аха — Чез щракна с пръсти. — Значи ще можем да го проследим с магията за призоваване, която използвахме за кесията ми. С кой крак го спъна?
Той извади справочника и направи заклинанието.
Във въздуха пред нас, на нивото на пода, се появи тънка червена нишка, която започна да повтаря траекторията на самозвания изследовател. На мястото, където беше борбата, се появи малък червен облак, но от него не излезе нищо.
— Пфу — ядоса се Чез. — Очевидно това заклинание не може да последва хора, използващи телепорт. Което, по принцип, е логично…