Шофьорът натисна до дупка газта и се изстреля от гарата. Полицията вече беше отцепила района, но нашата лимузина заобиколи загражденията и профуча покрай няколко подвижни новинарски станции на Би Би Си и тълпата сеирджии… Не ни обърнаха никакво внимание.
Шофьорът си засвирука мелодия, която звучеше като „Ниските хора“9. Главата му стигаше само до горния край на облегалката. Единственото, което виждах от него, бяха мазната сплъстена коса и двете космати ръце върху волана.
Върху слънчевия визьор беше пъхната карта за самоличност със снимка на мъжа — с нещо като снимка по-точно. Беше правена съвсем отблизо и на нея се виждаха само нефокусиран нос и ужасна уста, сякаш мъжът се бе опитал да изяде фотоапарата. Върху картата пишеше: „Вас ви кара БЕС“.
— Предполагам, ти си Бес — подхванах аз.
— Да — потвърди човекът.
— В колата ти е мръсно като при пес — промърмори Лиз.
— Стига сте римували, че ще взема да повърна — започна да недоволства и Ема.
— Нали, господин Бес? — попитах аз, докато се опитвах да си спомня има ли такова име в египетската митология. Бях почти сигурна, че не са имали бог на шофьорите. — Повелителят Бес? Бес Изключително ниския?
— Само Бес — изпухтя той. — И това НЕ е момичешко име. Само да ме наречете Беси, и ще се наложи да ви убия. Колкото до това, че съм нисък, аз съм бог на джуджетата, какво друго очаквате? А, да, отзад има бутилирана вода, ако сте жадни.
Огледах се. В краката ми се търкаляха две пълни до половината бутилки с вода. По капачката на едната се виждаше червило. Другата изглеждаше така, сякаш са я гризали.
— Не съм жадна — реших аз.
Лиз и Ема промърмориха, че и те не са. Бях изненадана, че след събитията от вечерта не са изпаднали в кататония, но все пак те са мои съученички. Не се занимавам с малодушни момичета. Още преди да открия магията, от тях се искаше да са волеви и да се приспособяват бързо, ако искат да са ми приятелки. /_Никой не те е питал за мнението ти, Картър._/
Мостът „Ватерло“ беше препречен от полицейски автомобили, но Бес ги заобиколи, качи се на тротоара и после отпраши нататък. Полицаите дори не мигнаха.
— Невидими ли сме? — попитах.
— За повечето обикновени хора — да — хлъцна Бес. — Доста са тъпи, нали? С изключение на присъстващите и така нататък.
— Наистина ли си бог? — полюбопитства Лиз.
— Огромен — потвърди мъжът. — Огромен съм в света на боговете.
— Огромен бог на джуджетата — изуми се Ема. — Като в Снежанка или…
— На всички джуджета. — Бес размаха бурно ръце, от което се попритесних, защото ги свали от волана. — Древните египтяни бяха умни. Почитаха онези, които по рождение не се вписват в нормите. Смятаха джуджетата за изключителни магьосници. Затова да, аз съм бог на джуджетата.
Лиз се прокашля.
— Днес не се ли очаква да се изразяваме по-учтиво? Например… дребосъци или хора, неравностойни по вертикала…
— Нямам намерение да се представям като бог на хора, неравностойни по вертикала — промърмори Бес. — Аз съм си джудже, и толкоз! И така, пристигнахме — точно навреме.
Той зави и спря насред моста. Обърнах се да погледна назад и само дето не повърнах. Над брега на реката кръжеше крилата черна сянка. Баби пък се беше заел по присъщия му начин със загражденията в края на моста. Мяташе в река Темза полицейски автомобили, а през това време ченгетата се бяха пръснали и бяха открили стрелба, макар че божествената стоманена козина на песоглавеца куршуми не я ловяха.
— Защо спряхме? — попита Ема.
Бес стъпи на седалката и се протегна, което изобщо не го затрудни.
— Това тук е река — оповести той. — Добро място за битка с богове, нищо че излиза от моята уста. Заради силата на природата, която тече под краката ни, за нас е трудно да останем в света на обикновените простосмъртни.
Взрях се в него и го разбрах. Лицето му трептеше като мираж.
На гърлото ми заседна буца. Това беше мигът на истината. Повдигаше ми се от отварата и страха. Съвсем не бях сигурна, че разполагам с достатъчно магическа сила, за да се изправя срещу онези два бога. Но нямах избор.
— Лиз, Ема — казах. — Слизаме.
— Ама как така… слизаме — изхлипа Лиз.
Ема преглътна.
— Сигурна ли си, че…
— Знам, че сте уплашени — продължих аз, — но се налага да правите точно каквото ви казвам.