Де ти такъв късмет! Пустинята нямаше край. Представях си как богът на пущинаците Сет ни се присмива, докато кретаме през безбройните дюни. Ако това беше неговият дом, не мога да кажа, че го бива по украсата.
Нарекох камилата си Катрина11.
Тя си беше истинско природно бедствие. Само точеше лиги и явно мислеше моравите кичури по косата ми за екзотичен плод. Беше решила да не престава с опитите да ми опасе главата. А камилата на Уолт кръстих Хинденбург. Тя беше голяма почти колкото цепелин и определено пълна с газове като него.
Докато яздехме един до друг, Уолт изглеждаше погълнат от мисли и все се взираше в хоризонта. Без колебание ми се беше притекъл на помощ в Александрия. Както и подозирах, амулетите ни shen бяха свързани. Съсредоточих се и успях да му съобщя по телепатия в какво тежко положение сме изпаднали. С още малко усилие буквално го изтеглих през Дуат при мен. Много удобна магия: бърза доставка на страхотни момчета.
Но след като дойде, с всеки изминал миг той ставаше все по-мълчалив и неспокоен. Беше облечен като най-обикновен американски тийнейджър, тръгнал на излет: износена черна тениска, която му стоеше много добре, лек панталон и обувки. Но ако човек се взреше, виждаше, че е пристигнал, оборудван с всички магически вещи, които някога е изработвал. На врата му висеше цяла зоологическа градина с животни амулети. И на двете му ръце проблясваха по три пръстена. На кръста му имаше въжен колан, който не бях виждала дотогава, затова предположих, че има магически свойства. Уолт носеше и раница, безспорно натъпкана с още полезни нещица. Въпреки личния си арсенал изглеждаше ужасно притеснен.
— Хубаво време — подхванах аз.
Той се отърси от унеса и се свъси.
— Извинявай. Мислех си нещо…
— Знаеш ли, понякога помага да поговориш. Например, о, и аз не знам. Ако бях изправена пред тежък проблем и животът ми беше изложен на опасност и ако се доверявах само на Джаз… и ако Бес знаеше какво става, а не споделяше с никого… и ако се бях съгласила да тръгна с добра приятелка на приключение и разполагах с часове да си говоря с нея, докато прекосяваме пустинята, сигурно щях да се изкуша да кажа какво ме мъчи.
— Хипотетично — рече той.
— Да. И ако това момиче беше последният човек на земята, който знае какво ми е, и наистина държеше на мен… е, сигурно щеше да й докривее много, че я държат на тъмно. И нищо чудно да те удуши хипотетично. Хипотетично.
Уолт успя да се подсмихне едва-едва. Не мога да кажа, че от очите му направо се разтопявах — както при Анубис, — но Уолт наистина имаше страхотно лице. Изобщо не приличаше на баща ми, ала притежаваше същия вид сила и сурова красота — някакво почти недоловимо притегляне, от което се чувствах в по-голяма безопасност и малко по-здраво стъпила на земята.
— Трудно ми е да говоря — каза Уолт. — Не че съм искал да крия нещо от теб.
— За радост още не е късно.
Камилите ни продължаваха да вървят бавно нататък. Катрина се опита да целуне или може би да наплюе Хинденбург, а в отговор той се изпърдя. Възприех го като потискащ коментар за отношенията между момичета и момчета.
Накрая Уолт каза:
— Свързано е с кръвта на фараоните. Вие от семейство Кейн сте потомци на двама царе, на Нармер и на Рамзес Велики, нали?
— Така са ми казвали. Сейди Велика звучи наистина добре.
Уолт не отговори. Сигурно си представяше, че съм фараонка, което, признавам, си е доста стряскащо.
— Аз пък съм потомък… — Той се поколеба. — Какво знаеш за Ехнатон?
— Ако се понапъна, сигурно ще се сетя, че е бил фараон. Вероятно на Египет.
Уолт се засмя, което беше добре. Ако успеех да не допусна да е в прекалено сериозно настроение, сигурно щеше да му бъде по-лесно да изплюе камъчето.
— От най-издигнатите — потвърди той. — Ехнатон е фараонът, решил да премахне всички стари богове и да почита само Слънцето — Атон.
— А, да… — Спомних си смътно историята, което ме хвърли в ужас — изпитах чувството, че и аз като Картър ще се побъркам на тема „Древен Египет“. — Това е онзи, който е преместил столицата, нали?
Уолт кимна.
— Построил е в Амарна съвсем нов град. Бил си е особняк, но пръв решава, че старите богове са нещо лошо. Опитал се е да забрани преклонението пред тях, да затвори храмовете в тяхна прослава. Искал е да се почита само един бог, ала изборът му е странен. Решил е, че това е Слънцето. Не богът на Слънцето Ра, а истинският слънчев диск, Атон. При всички положения старите жреци и магьосници, особено жреците на Амон-Ра…
11
По името на урагана Катрина, който през 2005 г. опустошава района на Мексиканския залив. — Б.ред.