— Политиката не ме интересува — заяви гръмко Маргарита Льоантил, ректорката на магическата академия. — Просто не искам девойките, на чието възпитание съм се посветила, да бъдат използвани като кондотиерки и да им се пълнят главите с лозунги за любовта към родината. Родината на тези девойки е магията, на това ги уча. Ако моите девойки бъдат въвлечени във войната и ги изпратят на един нов Соденски хълм, те ще загубят, независимо от резултата на бойното поле. Разбирам опасенията ти, Енид, но ние трябва да се занимаваме с бъдещето на магията, а не с расови проблеми.
— Трябва да се занимаваме с бъдещето на магията — повтори Сабрина Глевисиг. — Но бъдещето на магията обуславя статуса на магьосниците. Нашият статус. Нашето значение. Ролята, която играем в обществото. Доверието, уважението и упованието, повсеместната вяра в нашата полезност, в това, че магията е необходима. Дилемата, пред която сме изправени, е проста: или загуба на статуса и изолация в кулите от слонова кост, или да служим. Да служим дори и на Соденските хълмове, дори и като кондотиерки…
— Или като слугини и момичета за всичко? — Трис Мериголд отметна от раменете си красивите си коси. — С превити вратове, готови да послужим при всяко мръдване на пръста на императора? Защото такава роля ще ни отреди Нилфгардската империя, ако започне да властва навсякъде.
— Ако започне — натърти Филипа. — За нас няма никакви дилеми. Длъжни сме да служим. Но на магията. Не на кралете и на императорите. Не на моментната политика. Не на проблемите на расовата интеграция, защото тя също се подчинява на настоящи политически цели. Нашият конвент, скъпи дами, не е създаден, за да се приспособява към сегашната политика и ежедневните промени на фронтовата линия. Не за да търсим трескаво решения, адекватни на настоящата ситуация, сменяйки цвета си като хамелеони. Напротив. Ролята на нашата ложа трябва да бъде активна. И да постигаме целите си с всички достъпни средства.
— Ако съм разбрала правилно — вдигна глава Шеала де Танкарвил, — ти ни уговаряш да повлияем активно на хода на събитията. С всички средства. Включително и незаконни?
— За какви закони говориш? Законите за простосмъртните? За записаните в кодексите, които ние самите сме разработвали и диктували на кралските юристи? Задължени сме само пред един закон — нашия!
— Разбирам — усмихна се магьосницата от Ковир. — И така, ще започнем да влияем активно на хода на събитията. Ако политиката на управляващите не ни хареса, просто ще я променим. Така ли е, Филипа? А може би е най-добре веднага да свалим управляващите глупаци, да ги детронираме и да ги прогоним в изгнание? Може би е най-добре да вземем властта веднага?
— Ние вече сме качвали на троновете удобни на нас владетели. Грешката ни беше, че нито веднъж не качихме на трона магията. Нито веднъж не дадохме абсолютната власт на магията. Време е да поправим тази грешка.
— Ти, разбира се, имаш предвид себе си? — Сабрина Глевисиг се наведе през масата. — И, разбира се, на трона на Редания? Нейно Височество Филипа Първа? С Дийкстра като принц-съпруг?
— Нямам предвид себе си. Нямам предвид Кралство Редания. Имам предвид огромно Кралство на Севера, в което да прерасне настоящото Кралство Ковир. Империя, която да бъде равна по сила с Нилфгард, благодарение на което клатещите се в момента везни на света най-накрая да застанат в равновесие. Империя, управлявана от магията, която ние ще качим на трона, като оженим наследника на ковирския трон за магьосница. Да, добре ме разбрахте, скъпи колежки, правилно поглеждате към празния стол. Тук, на този стол, ще сложим дванайсетата магьосница в ложата. А после ще я качим на трона.
Настъпилото мълчание беше прекъснато от Шеала де Танкарвил.
— Проектът наистина е амбициозен — обади се тя с лека насмешка. — Наистина достоен за всички нас, които седим тук. Напълно оправдаващ създаването на такъв конвент. В края на краищата някоя не толкова величествена задача би ни оскърбила, дори и да балансира на границата между реалното и неизпълнимото. Това би било все едно да забиваме гвоздеи с астролабия25. Не, по-добре веднага да си поставим напълно неосъществима цел.
— Защо неосъществима?
— Стига, Филипа — каза Сабрина Глевисиг. — Нито един крал никога няма да вземе за жена магьосница, нито едно общество няма да приеме магьосница на трона. Пречката за това е вековният обичай. Този обичай може да не е много умен, но съществува.