— Също така съществуват и пречки от, бих казала, технически характер — обади се Маргарита Льоантил. — Личността, която би могла да се свърже с ковирския двор, трябва да отговаря на редица условия — както наши, така и от ковирска страна. Тези условия, естествено, си противоречат помежду си. Не забелязваш ли това, Филипа? За нас това трябва да е личност, обучена в магическото изкуство, напълно и изцяло предана на делото на магията, разбираща ролята си и способна да я играе умело, незабележимо, без да предизвиква подозрения. Без диригенти и суфльори, без никакви криещи се в сенките сиви кардинали, върху които винаги, още при първия преврат, се изсипва гневът на метежниците. В същото време трябва да е личност, която Ковир сам, без натиск от наша страна, би избрал за съпруга на престолонаследника.
— Това е очевидно.
— А как мислиш, кого ще избере Ковир без външен натиск? Девойка от кралски род, в чиито жили от поколения тече кралска кръв. Млада девойка, подходяща за младия принц. Девойка, която може да ражда, защото става въпрос за династия. Толкова високо поставената летва изключва теб, Филипа, изключва мен, изключва дори Кейра и Трис, най-младите сред нас. Изключва дори всички послушнички от моето училище, които, между другото, не са особено интересни и за нас, защото те са още само пъпки, и засега не е ясно как ще разцъфтят. Невъзможно е да си представя, че една от тях може да седне на празното, дванайсето място на тази маса. С други думи, дори и целият Ковир да се побърка и да се съгласи да одобри женитбата на принца с магьосница, ние нямаме такава магьосница. Коя ще стане кралица на Севера?
— Девойка от кралски род — спокойно отговори Филипа. — В жилите на която тече кралска кръв, кръвта на няколко велики династии. Млада и способна да ражда. Девойка с небивали магически и ясновидски способности, носеща във вените си предсказаната от пророчествата Стара кръв. Девойка, която ще може да играе ролята си без диригенти, суфльори, закрилници и сиви кардинали, защото такова е предопределението й. Девойка, чиито истински способности са известни и ще бъдат известни само на нас. Цирила, дъщерята на Павета от Цинтра, внучката на Лъвицата Каланте. Старата кръв, Леденият пламък на Севера, Разрушителката и Обновителката, чието идване е предсказано преди стотици години. Цири от Цинтра, кралицата на Севера. И нейната кръв, от която ще се роди Кралицата на света.
При вида на нападащите от засада Плъхове, двама от ескортиращите каретата ездачи веднага обърнаха конете и побягнаха. Нямаха никакъв шанс. Гиселхер, Реф и Искра им отсякоха пътя и след кратка схватка ги съсякоха безцеремонно. На двамата останали, готови да защитават отчаяно каретата с четири коня, налетяха Кайли, Асе и Мистле. Цири почувства разочарование и ярост. Не й бяха оставили никой. Изглежда, нямаше кого да убие.
Но имаше още един конник, който яздеше пред каретата като куриер — лековъоръжен, на бърз кон. Той можеше да избяга, но не избяга. Обърна коня си, извади меча си и се понесе право към Цири.
Тя го допусна да се приближи, даже леко задържа коня си. Когато той нанесе удара си, тя се изправи на стремената, увисна от седлото, ловко избягвайки острието, и веднага се гмурна под него, рязко оттласквайки се от стремената. Ездачът беше ловък и бърз, успя да удари отново. Но този път Цири парира удара скосено, а когато мечът му се плъзна по нейния, тя го съсече долу, късо, по китката на ръката. Направи финт, прицелена в лицето му, и когато той машинално се предпази с лявата си ръка, ловко смени движението на меча и го резна под мишницата с удар, който беше учила с часове в Каер Морхен. Нилфгардецът се плъзна от седлото, падна, вдигна се на колене, запищя диво, опитвайки се с резки движения да спре струящата от разсечените артерии кръв. Цири го гледа няколко мига, както винаги очарована от гледката на човек, с всички сили борещ се със смъртта. Дочака да припадне от загубата на кръв. После се отдалечи, без да се оглежда.
Всичко беше свършило. Ескортът беше избит до последния човек. Асе и Реф бяха спрели каретата, хващайки за юздите първата двойка коне. Сваленият от десния кон форейтор26, младеж с шарена ливрея, пълзеше на колене, плачеше и молеше за милост. Коларят хвърли поводите и също замоли за милост, събирайки ръцете си като за молитва. Гиселхер, Искра и Мистле се приближаваха в галоп към каретата. Кайли скочи на земята и дръпна вратата. Цири се приближи и също слезе от коня си, като продължаваше да стиска окървавения меч.
В каретата седеше дебела матрона с широка клоширана рокля и шапчица, прегърнала младичка и ужасно бледа девойка с черна рокличка с висока яка от гипюр. Към рокличката беше пришита камея. Много красива.