— Щом не искате да платите, нека висшата власт си каже мнението.
Джуджето изскърца със зъби и вече посягаше към тоягата си, но Гералт го хвана за лакътя.
— По-спокойно. Така ли смяташ да разрешиш проблема? Като ги избиеш?
— Защо пък сега да ги избивам? Достатъчно ще е да ги осакатя.
— Стига вече, по дяволите! — изсъска вещерът, след което се обърна към селяните: — Кой тук е висшата власт, за която говорите?
— Старейшината на лагера, Хектор Лабс, кметът на опожарената Бреза.
— Отведете ни при него. Ще се договорим някак.
— Той е зает сега — каза селянинът. — Съди една магьосница. Ето, виждате ли тълпата под онзи клен? Хванали са вещица, която е била в съучастие с вомпира.
— Пак този вампир — разпери ръце Лютичето. — Чувате ли ги? Пак своето си знаят. Когато не разкопават гробове, ловят вещици, съучастнички на вампири. Хора, а може би вместо да орете, сеете и жънете, е трябвало да станете вещери?
— Лесно ви е да се шегувате — каза селянинът. — Много смешно! Но тук има жрец, а жреците знаят по-добре от вещерите. Жрецът каза, че вомпирите винаги вършат делата си в съучастие с магьосница. Магьосницата призовава упира и му посочва жертвата, а на всички останали им замъглява погледа, за да не видят нищо.
— И се оказа, че наистина е така — добави друг. — Отгледали сме сред нас коварна вещица. Но жрецът разпозна магиите й и сега ще я изгорим.
— Че как иначе — рече вещерът. — Е, какво пък, да хвърлим поглед на този ваш съд. И да поговорим с господин старейшината за нещастния случай, претърпян от клетия Цървул. Да помислим за някое подходящо решение. Нали така, Пърсифал? Обзалагам се, че в някой от джобовете ти ще се намери още едно камъче. Водете ни, хора.
Процесията потегли към разлистения клен, под чиито клони наистина гъмжеше от възбудени хора. Вещерът поизостана малко и се опита да заговори един от селяните, който изглеждаше относително нормално.
— Каква е тази магьосница, която сте хванали? Наистина ли се занимава с магия?
— Ех, господине — отвърна селянинът, — нищо не знам. Тази девойка е приходяща, чужда. Според мен не й е съвсем наред главата. Голяма жена, а все с децата си играеше, и самата беше като дете — като я попиташ нещо, не може да каже нито дума. Но аз нищо не знам. Всички разправят, че мърсувала с вампира и правела магии.
— Всички освен арестуваната — каза тихо крачещият до вещера Регис. — Но когато я питат, не казва нито дума. Така смятам.
Нямаше достатъчно време за по-подробно обсъждане, защото се приближиха до клена. Тълпата ги пропусна, наистина, не без помощта на Золтан и ясеновата му тояга.
За ритлата на отрупана с чували каруца беше завързана за широко разтворените си ръце девойка на шестнайсет години. Тя едва докосваше земята с пръстите на краката си. В момента, в който групата се приближи, тъкмо съдираха ризата от кльощавите й рамене, на което завързаната реагира с въртене на очите и глупава смесица от кикотене и плач.
Точно до нея беше разпален огън. Някой грижливо подухваше въглените, друг беше хванал с клещи подкова и я нагряваше в жарта. Над тълпата се носеха възбудените вопли на жреца.
— Подла магьоснице! Безбожна жено! Признай истината! Погледнете я само, хора, опила се е с някаква дяволска билка! Вижте я!
Жрецът беше мършав, лицето му беше сухо и тъмно като пушена риба. Черната дреха висеше на него като на кол. На гърдите му проблясваше свещен символ. Гералт не можеше да разпознае божеството, впрочем той и не разбираше от тези неща. Бързо разрастващият се в последно време пантеон не го интересуваше особено много. Обаче жрецът несъмнено принадлежеше към някоя от най-новите религиозни секти. По-старите се занимаваха с по-сериозни неща от хващането на девойки, разпъването им върху каруца и насъскването на суеверната тълпа срещу тях.
— От самото начало на историята жената е била и си остава приют за всичкото зло! Оръдие на Хаоса, съучастница в заговорите против света и рода човешки! Жената се ръководи само от телесното сладострастие! Ето защо служи с такава охота на демоните — за да може да задоволи ненаситната си похот!
— Сега ще узнаем повече за жените — промърмори Регис. — Това е фобия в чистата си, клинична форма. Сигурно на светия човек често му се присънва vagina dentata21.
— Обзалагам се, че е много по-зле — промърмори Лютичето. — Залагам си главата, че дори наяве си мечтае за най-обикновена, беззъба вагина. И семето го е ударило в главата.
— А недоразвитото девойче ще плати за това.
— Ако не се намери някой, който да спре чернодрехия глупак.
21
Vagina dentata (лат.) — зъбата вагина. Съществуваща в множество култури легенда, символизираща мъжкия страх от вагината като „порта към ада“. — Б.пр.