Селяните се обърнаха като по команда, забърбориха, вторачили се в седналия върху един вързоп котарак. А той, без да обръща внимание на всеобщия интерес, вдигна задната си лапа и се зае съсредоточено да излизва задника си.
— Ето, че се видя — каза сред пълната тишина Золтан Чивай, — че вашето сигурно доказателство е под опашката на котарака, свети човече. Какво друго доказателство имате? Може би котка? Добре би било да се съберат, да се размножат, и нито един гризач няма да смее да мине на една стрела разстояние от хамбара.
Няколко селяни се изкикотиха, няколко други, включително и старейшината Хектор Лабс, открито избухнаха в смях. Жрецът почервеня.
— Ще те запомня, богохулнико! — извика той, сочейки джуджето. — Безбожно джудже! Създание на мрака! Откъде се взе тук? Може и ти да си в таен заговор с вампира? Почакай, като накажем вещицата, ще разпитаме и теб! Но първо ще съдим магьосницата! Подковите вече са върху въглените, да видим каква песен ще запее грешницата, когато противната й кожа засъска. Гарантирам ви, че сама ще си признае за престъпното магьосничество. А като си признае, ще трябва ли друго доказателство?
— Ще трябва, ще трябва — каза Хектор Лабс. — Защото и на вас, свети човече, ако ви сложим нагорещените подкови на петите, сигурен съм, че ще си признаете дори и за греховни отношения с кобила. Пфу! Уж сте божи човек, а говорите като кучкар!
— Да, божи човек съм! — изкрещя жрецът, надвиквайки засилващия се шум. — Във вярата в бога е справедливостта, наказанието и отмъщението! И в божия съд! Нека вещицата се изправи пред божия съд! Божият съд…
— Прекрасна идея! — прекъсна го гръмко вещерът, пристъпвайки пред тълпата.
Жрецът го измери със злобен поглед. Селяните престанаха да шумят и загледаха с отворени уста.
— Божият съд — започна Гералт в настаналата абсолютна тишина — е нещо сигурно и напълно справедливо. Ордалиите22 са признати наравно със светските съдилища и си имат свои правила. Правилата гласят, че когато са обвинени жена, дете, старец или непълноценен човек, пред съда може да се изправи техен защитник. Нали така, господин старейшина Лабс? Обявявам се за защитник. Оградете мястото. Който е сигурен във вината на тази девойка и не се бои от божия съд, нека да излезе на бой срещу мен.
— Ха! — възкликна жрецът, без да откъсва поглед от него. — Не е ли твърде хитро, непознати господине? Предизвикваш ме на двубой? От пръв поглед се вижда, че си главорез и разбойник. На твоя бандитски меч ли искаш да се довери божият съд?
— Ако мечът не ви харесва, ваша святост — изрече бавно Золтан Чивай, заставайки до Гералт, — и ако този господин не ви подхожда, може би аз ще съм подходящ? Моля, нека обвинителят на тази девойка да се изправи срещу мен на бой с тояги…
— Или срещу мен на стрелба с лъкове. — Милва, присвила очи, също пристъпи до Гералт. — По една стрела от сто крачки разстояние.
— Виждате ли, хора, колко бързо се увеличават защитниците на вещицата? — извика жрецът, после се обърна и изкриви лице в хитра усмивка. — Добре, негодници, допускам до ордалия и трима ви. Нека се извърши съд божи, нека се установи вината на вещицата и същевременно да проверим вашата невинност! Но не с меч, тояга, копие или стрели! Казвате, че познавате правилата на божия съд? Е, и аз ги знам. Ето ги подковите, нажежени до бяло. Изпитание с огън! Хайде, защитници на магиите! Който извади подковата от огъня и ми я донесе, без по него да останат следи от огъня, той ще докаже, че вещицата е невинна. Ако божият съд покаже нещо друго, смърт и за вас, и за нея. Аз казах!
Изпълненото с неприязън мърморене на старейшината Лабс и групата му беше заглушено от възторжените викове на множеството, събрало се около жреца и предвкусващо великолепно развлечение и зрелище. Милва погледна към Золтан, Золтан — към вещера, вещерът — към небето и после към Милва.
— Вярваш ли в боговете? — попита той тихо.
— Вярвам — промълви стрелкинята, гледайки въглените в огъня. — Но не мисля, че би им се искало да се занимават с горящи подкови.
— От огъня до този кучи син има само три крачки — процеди през стиснатите си зъби Золтан. — Някак си ще издържа, работил съм в леярна… Но се молете за мен на тези ваши богове…
— Момент. — Емиел Регис сложи ръка върху рамото на джуджето. — Изчакайте с молитвите.
Фелдшерът се приближи до огъня, поклони се на жреца и зрителите, бързо се наведе и пъхна ръка между горещите въглени. Тълпата ахна в един глас. Золтан изруга. Милва се вкопчи в рамото на Гералт. Регис се изправи, погледна спокойно в нагорещената до бяло подкова, която държеше в ръката си, и бавно тръгна към жреца. Онзи отстъпи, но се натъкна на застаналите зад гърба му селяни.