— Аз също бях там. Също си спомням много неща. Но ми се струва, че прекаленото напрягане на паметта и търсенето на ненужни подробности няма да ни е от полза тук, в тази зала. Сега ще ни е по-полезно, ако забравим някои неща, простим други и се обединим. Съгласна ли си с мен, Йенефер?
Чернокосата магьосница отметна дългите къдрици от челото си.
— Когато най-накрая узная какво точно възнамерявате да предприемете — каза тя, — едва тогава ще кажа с какво съм съгласна, и с какво — не.
— В такъв случай ще е най-добре да започнем веднага. Моля ви да заемете местата си, дами.
Всички места около кръглата маса — освен едно — бяха обозначени. Фрингила седеше до Асире вар Анахид, вдясно от нея имаше свободен стол, разделящ я от Шеала де Танкарвил, по-нататък седяха Сабрина Глевисиг и Кейра Мец. Вдясно от Асире — Ида Емеан, Францеска Финдабаир и Йенефер. Точно срещу Асире седна Филипа Ейлхарт, отдясно на нея се настани Маргарита Льоантил, а отляво — Трис Мериголд.
Подлакътниците на всички столове бяха във формата на сфинксове.
Филипа започна да говори. След като повтори поздрава, тя веднага премина към същността. Фрингила, която беше запозната подробно от Асире с предишното събрание, не научи нищо ново от встъпителното слово. Не я учудиха нито заявленията на всички магьоснички за присъединяването към конвента, нито първите изказвания. Обаче беше леко смутена, когато тези първи изказвания засегнаха войната, която Империята водеше с нордлингите23, и особено когато стана дума за наскоро започнатата операция в Соден и Бруге, в хода на която императорските войски бяха встъпили във въоръжен конфликт с армията на Темерия. Въпреки обявената аполитичност на конвента, магьосничките не скриваха възгледите си. Някои явно се бояха от присъствието на Нилфгард на прага на техните държави. Фрингила се изпълни със смесени чувства. Струваше й се, че едни толкова образовани личности трябваше да разбират, че Империята ще донесе на Севера култура, благосъстояние, ред и политическа стабилност. От друга страна, тя не знаеше как би реагирала, ако неприятелските войски се приближаваха не към техните домове, а към нейния собствен.
Обаче Филипа Ейлхарт смяташе, че дискусията на военни теми трябва да бъде прекратена.
— Никой не може да предвиди изхода от войната — каза тя. — Нещо повече — такива опити нямат смисъл. Нека най-накрая да погледнем трезво на тези неща. Първо — войната не е чак толкова голямо зло. Много по-опасно според мен е пренаселението, което при сегашното равнище на селското стопанство и промишлеността би означавало тотална победа на глада. Второ — войната е продължение на политиката на управниците. А колко от сега управляващите ще живеят след сто години? Никой, разбира се. Колко династии ще оцелеят? Невъзможно е да се предвиди. Настоящите династични и териториални спорове, настоящите амбиции и надежди след сто години ще се превърнат в прах върху хрониките. И ако не защитим себе си, ако допуснем да бъдем въвлечени във войната, и от нас също ще остане само прах. Ако погледнем нещата малко по-всеобхватно, над знамената на отделните страни, ако престанем да откликваме на бойните и патриотични възгласи, ще оцелеем. А ние сме длъжни да оцелеем. Длъжни сме, защото носим отговорност. Не, не пред кралете с техните локални интереси, ограничаващи се до едно-единствено кралство. Отговорни сме за света. За прогреса. За промените, които този прогрес носи. Отговорни сме за бъдещето.
— Тисая де Врие би казала друго — обади се Францеска Финдабаир. — Винаги я е вълнувала отговорността пред обикновените жители. Не в бъдещето, а тук и сега.
— Тисая де Врие е мъртва. Ако беше жива, щеше да е сред нас.
— Със сигурност — усмихна се Маргаритката от Долината. — Но не мисля, че щеше да се съгласи с теорията за войната като лекарство против глада и пренаселението. Обърнете внимание на последната дума, уважаеми колеги. Ние общуваме помежду си на всеобщия език, за да улесним взаимното си разбиране. Но за мен това е чужд език. Все по-чужд. В моя език думата „пренаселение“ не съществува, а думата „преелфение“ би била неологизъм24. Незабравимата Тисая де Врие се безпокоеше за съдбата на обикновените хора. За мен е не по-малко важна съдбата на обикновените елфи. Охотно бих приветствала идеята мислено да избягаме в бъдещето и да разглеждаме настоящия ден като нещо съвсем преходно. Но с огорчение съм принудена да отбележа, че настоящият ден обуславя утрешния, а без утре няма да го има бъдещето. На вас, хората, може да ви изглежда смешен плачът над един люляков храст, изгорял по време на война — нали в края на краищата люляците няма да се свършат, ако не е този, ще е друг, а ако няма люляк, ще има акация. Простете ми за ботаническата метафора. Но разберете, че това, което за вас, хората, е въпрос на политика, за нас, елфите, е въпрос на физическо оцеляване.
24
Полската дума за „пренаселение“ е „przeludnienie“, съдържаща в себе си производна на думата ludzi (хора), от което се получава играта на думи. — Б.пр.