Нийл приклекна до смачкания калник.
– Можеше да е и по-зле. Каквото и да си направила, си успяла да сведеш щетите до минимум.
– Трябваше просто да превключа на по-ниска предавка – заяви Сидни като истински експерт, какъвто беше. – Никакви спирачки.
– И никакъв сигнал – оповестих, като погледнах телефона си. – Няма покритие.
Тя извади своя.
– Аз имам. – Разбира се, че имаше. Вероятно мобилните телефони на алхимиците се свързваха с високотехнологична антена на луната. Не че тази вечер я виждахме. Наоколо имаше само мрак и сняг. И кучешки студ. Дори и с по-дебелото палто студът пронизваше костите ми, докато чаках тя да позвъни за помощ. Сидни се намръщи и затвори.
– Ще изпратят авариен автомобил, но може би ще отнеме поне час.
– Тогава да се върнем в колата – подканих ги аз.
Така и сторихме, но само за да открием, че двигателят не може да запали. Най-доброто, което можехме да направим, бе да се надяваме, че вътре все още се беше запазила достатъчно топлина, за да не измръзнем. Исках да притисна Сидни в прегръдките си, но спазвахме прилична дистанция на предната седалка. Въпреки това, тъй като Нийл не можеше да ни види, тя отпусна ръка върху крака ми.
Времето минаваше и в колата ставаше все по-студено. Сидни се сгуши в якето си, а аз чувах как Нийл разтрива ръцете си на задната седалка. Идеше ми да пратя по дяволите благоприличието и да прегърна Сидни – може би дори и Нийл – когато тя сложи решително ръка върху дръжката на вратата и заяви:
– Достатъчно.
За мое изумление тя се запъти към крайпътния банкет, като се скри напълно в снежната пелена. Двамата с Нийл хукнахме след нея.
– Сидни? – извиках.
Открихме я на колене върху тясната ивица земя, вече покрита почти с две педи сняг. Канех се да я попитам какво прави, когато изведнъж от пръстите ѝ избухна пламък. Много скоро между дланите ѝ се появи огнено кълбо, колкото плажна топка. Предпазливо, като че ли държеше крехък порцелан, тя го постави на земята, където – колкото и да бе невероятно – то продължи да гори върху снега. След като го изучава внимателно няколко минути, тя бавно отдръпна ръце и ги постави върху коленете си.
Затаих дъх. Няколко пъти я бях виждал да прави магията с огън, но беше постигнала невероятен напредък. Първоначално Джаки я бе научила да използва огнената топка като оръжие, което да хвърля в случай на нужда, като я бе предупредила, че задържайки огнената топка на едно място, хаби от собствената си енергия. Обаче Сидни изглеждаше съвсем спокойна и непринудена. Ала това не можеше да се каже за Нийл, чиито очи бяха станали огромни на проблясващата светлина.
– Как го направи? – възкликна той.
– Недей – рече тя, без да го поглежда. – Не говори. – В гласа ѝ прозвуча заповедна нотка, на която той тутакси се подчини и безмълвно клекна до нея, за да се сгрее на огъня. Останахме така дълго време, докато върху снега не проблеснаха светлините на приближаващи се фарове. Сидни остави пламъка да гори, докато светлините не спряха, сетне бързо го угаси и излезе на шосето.
Автовлекачът отби встрани и спря. Шофьорът излезе и се втренчи в посоката, от която дойдохме.
– Каква беше онази светлина? – попита той.
– Имахме флашфеер[12] – отвърна Сидни.
Колата не беше затънала в канавката и влекачът лесно успя да я изтегли и да я закачи на буксир. Помогнахме на шофьора, доколкото можахме, а след това се качихме при него в кабината.
– Нямам представа колко време ще отнеме, докато я закарам до сервиза – каза ни той, като бавно излезе обратно на шосето. – Имам чувството, че ще бъде бурна нощ. Зная едно място на няколко километра оттук, където можете да отседнете за през нощта. Аз ще откарам колата в сервиза, който е малко по-нататък. Утре сутринта ще уредим подробностите.
Няколко километра отнемат доста време, когато караш с двайсетина километра в час, но най-сетне видяхме светлините на малка сграда. Шофьорът отби от шосето и спря пред приятна постройка с надпис "Поконо Вали, нощувка и закуска". Сидни и шофьорът си размениха телефоните и всички му благодарихме за помощта. Той потегли, за да спасява други закъсали шофьори.
Когато влязохме, възрастната жена на рецепцията ни погледна изненадано.
– Мили Боже! – възкликна и се изправи. – Не очаквах тази вечер да дойде някой.
– И ние не очаквахме да се озовем тук – отвърнах аз. – Колата ни излезе от пътя на няколко километра оттук.
– Горките. Е, тази вечер има много свободни стаи, така че няма проблем да пренощувате.
От нея се излъчваше майчинска загриженост, което ме наведе на мисълта, че тя сигурно щеше да ни подслони безплатно, но очите ѝ светнаха, когато Сидни извади кредитната си карта. Докато те попълваха бланките, аз се огледах наоколо. Преди време двамата със Сидни проведохме разследване в една странноприемница, която бе придала ново значение на думите "крещящо и безвкусно". Това място беше пълна противоположност и макар със старомодно обзавеждане и леко претрупано, всичко бе подредено с вкус, без излишна претенциозност.
12
Пиротехническо средство, което след запалване свети с много ярка светлина; използва се за сигнализация или временно осветяване на открити пространства; може да свети с различен цвят. – Бел. Прев.